Колеги, помагайте!

[nataly1]

Колеги радвам се, че предизвиках дебат по темата.
Що се отнася до правното положение на общината - има доста обширни студии по въпроса и статии в сп. "Административно правосъдие. Аз синтезирано Ви представих последното модерно схващане, прието и на запад за статута на общинския съвет. Това че издават нормативни актове не е критерии за принадлежността на един орган към законодателната или изпълнителната власт. Министерският съвет и министрите също издават нормативни акотве, но и те както и тези на общинските съвети винаги са подзаконови и разбира се следва да бъдат и конституционосъбразни. Систематическото място на уредбата на общинските съвети в Конституцията не е след народното събрание и не сеговори за два вида законодатателство а за самоуправление.И кметът на общината и общинският съвет имат различни парвомощия по управление на едно юридическо лице - Общината и само във връзка с управлението на местната общност могат да издават задължителни разпоредби с ограничен териториялан обхват.
Колеги отбежете и разпоредбата на чл. 45, ал. 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - за актовете на общинския съвет се прилагат правилата за административното производство.

Председателят на общинският съвет представлява Общинския съвет/а не Общината/ пред външни лица и организации - чл. 25 ЗМСМА. Той представлява Общинският съвет и по съдебни дела както посочих преди, в изключителните случаи, когато Общинският съвет има процесуална правосубектност - чл. 45 ЗМСМА и чл. 14 от ЗВАС. Затова стига да има финасова възможност, няма пречка да упълномощи адвокат и такава е обичайната практика.

[nataly1]

Честит имен ден на Иван2! Желая здраве и благоденствие!

Задавате много важни въпроси когега Иван2
Мислите ли, че ЗМСМА е закон, който е в съответствие с конституцията и не смятате ли, че демократичните принципи на управление и самоуправление, заложени в нея, реално са неприложими на ниво община?

В конституцията има много малко текстове за местното самоуправление и ЗМСМА няма как да не им съответства. По важно е съответствието на последния закон с Хартата за местното самоуправление. Един от основните принципи в нея е на субсидиарността и финасовата самостоятелност на самоуправляващите се местни общности. Както се досещате навярно за да се реализират следва да има успешна финасова децентрализация, децентрализация и деконцентрация на правомощия на централната изпълнителна власт към местната. Но трудно се разделя с власт центъра - ето сега по "Натура" 2000 още повече концентрация на правомощия - разрешения за строеж в тези зони ще ги издава министър! Отбележете, че миналата година беше Стратегия за децентрализация с програма за нейното реализиране.


Възможна ли е някаква защита срещу това, и доколкото сега разсъждавам по въпроса: Възможно ли е гражданин на община, който смята, че с поведението си кмета нарушава закона, да предяви някакъв иск за защита, като лице, чието интерес на по-абстрактно ниво е засегнат от недобросъвестно и незаконосъобразно поведение на административен орган?

На този въпрос - първото условие за защита е засегнатият интерес да не е абстрактен за да може лицето да предяви иск за щети / справка чл. 120 от Конституцията и Решинята по него на КС/. А ако има закононарушение и абстрактна възможност за засягане на права, то тогава прокурорът би следвало да започне производство. Орган на изпълнителната власт може да обжалва акт на друг орган също само ако са засегнати негови интереси пряко.


Разбира се в този механизъм и схема политическият елемент е в голяма доза, но смятам, че това е пътя за повишаване степента на участие на гражданите в управлението, ангажиране отговорността на управниците, и в крайна сметка изграждане на гражданското общество.

В тази посока Съвета на Европа /самостоятелната международна организация, а не орган на Европейския съюз/, на която България също е член работи много. Приети са доста нейни актове за участие
на гражданите в решаването на въпроси от важност за местната общност, дори ако щете квартала, има различни форми на участие, в това число и доброволен труд. Тази организация след един мониторингов доклад на България беше препоръчала да се въведе дори второто ниво на местното самоуправление - изборни областни или регионални съвети, което в България може да стане със или без промяна на Конституцията. Засега приличаме на Португалия - с две степени на управление.

Ако проявявате интерес мога да Ви изпратя подробни материали по тези теми.

Весел празник!

[ivan2]

Колега Натали 1, благодаря Ви за пожеланията относно празника, макар и принципно да бе празнуван на 07.01.
Но най-вече Ви благодаря за участието и отношението към дискусията. Тъй като от година и половина работя в община, интереса ми към проблемите на местното самоуправление е обясним. Естествено бих се радвал да ми изпратите допълнителни материаби.
По -подробно искам да се спра на въпроса са отговорността. Аз имам едно принципно становище за границите на отговорността в България, не само в местното самоуправление, но и въобще. Смятам, че те са силно занижени, най-вече от гл.т. на взаимовръзката "наличие на правен интерес от предявяване на иск - граници на гражданската отговорност/респ.административната отговорност". Може би това е един от най-големите проблеми на нашата правна и правосъдна система. Според тази система, ако администрацията на местно ниво/за по-лесно обосноваване на разсъжденията/ не си върши добре работата, за да предявя иск, аз преди всичко ще трябва да докажа, освен недоброто вършене на работата, също и че по някакъв начин търпя вреди от това, с конкретно посочване на вредите. Напр. ако администрацията не запълни някаква дупка на пътя, и аз мина през нея с автомобила си, ще трябва да докажа, че върху автомобила ми има вреда, причинена именно от това. С което категорично не съм съгласен, тъй като би следвало според мен без каквото и да било доказване да се приеме за установено, че преминаването през такъв път или дупка автоматично нанася вреда. Друг пример - установява се,н че кмета на общината е платил за някаква услуга примерно 5 пъти повече от пазарната цена/при нас има такива случаи, и всъщност това е отработен трик на администрацията и на държавно ниво за източване на бюджета/. В такъв случай аз, за да предявя иск, ще трябва да доказвам, че е накърнен интереса ми , с конкретно доказване на вредата и размера й. Правилният подход би бил - съда да приеме за установено, че интереса ми е накърнен със самата злоупотреба с власт, доколкото аз съм лишен от някакви допълнителни обществени блага, които биха били настъпили, ако парите платени в повече биха били употребени за създаване на такива блага.
Такива разсъждения ме измъчват.
Да не говорим/пишем/ за реалното лишаване на Общинския съвет от власт. Към настоящия момент единственото реално правомощие на този орган е относно разпоредителните сделки с недвижими имоти, където кмета ще трябва да получи решение на общинския съвет, с оглед обезпечаване действителност на сделката. Във всички останали случаи господина може да прави каквото си иска, а общинския съвет, каквито и решения да издава, просто няма как да го принуди да ги изпълнява. Това е трагедия на местното самоуправление, и то превръща кметовете в местни феодали, с възможности да трансформират общината в собствено ЕООД!

Поздрави