- Дата и час: 10 Фев 2025, 18:34 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Доказване валидна дата при доставка от частни куриери
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
3 мнения
• Страница 1 от 1
Доказване валидна дата при доставка от частни куриери
Колеги, помагайте. Дълго време се смяташе, че, за да е налице достоверна дата, молбата или жалбата до съда трябва да е изпратена само чрез пощите. ВКС или ВС обаче излезе с решение, че и частните куриерски фирми могат да доставят молби и жалби с валидна дата. Знае ли някой от вас номера на решението?
- oriflame
- Младши потребител
- Мнения: 11
- Регистриран на: 28 Юни 2006, 14:58
Мисля, че това може да Ви свърши работа
РЕШЕНИЕ № 8069 ОТ 31.10.2001 Г. ПО АДМ. Д. № 3787/2001 Г., 5 ЧЛ. С-В
Чл. 34, ал. 2 ГПК
Чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК
Чл. 232, ал. 1 ГПК
Чл. 295, ал. 1, т. 2 ППЗТСУ
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА МАРКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
СЛАВКА НАЙДЕНОВА
ГАЛЯ КОСТОВА
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ
при секретар Надя Савова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СЛАВКА НАЙДЕНОВА по адм. д. № 3787/2001 г.
Производството по делото е образувано по реда на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК, по молба на Ненко Илиев Ненков от гр. Варна, действуващ като управител на "ГИФТА" ООД, със седалище и адрес в гр. Варна, ул. "Генерал Колев" № 12, за отмяна на влязлото в сила решение № 8146/29.12.2000 г. по адм. д. № 4092/1998 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на II-ро отделение, както и на решение от 20.01.1998 г. по адм. д. № 659/1996 г. на Варненския окръжен съд, оставено в сила с решението на Върховния административен съд. В молбата се твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила дружеството не е конституирано като страна в административния процес в качеството му на собственик на част от парцел II-2, кв. 430 по плана на IV-ти микрорайон на гр. Варна, с което правото му на участие в делото и защита са били нарушени.
От ответниците по молбата за отмяна становище е изразила само Марияна Йорданова Василева чрез процесуалния си представител, която развива съображения, че същата е процесуално недопустима, като подадена извън тримесечния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК. Моли същата да се остави без разглеждане и производството по делото се прекрати.
Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима. Съгласно чл. 232, ал. 1 ГПК молба за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок, като в случая по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК, започва да тече от деня в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. В конкретния случай решението е влязло в сила на 29.12.2000 г., от която дата е започнал да тече тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК и е изтекъл на 29.03.2001 г. - петък, работен ден. Видно от материалите по делото молбата за отмяна е постъпила в куриерска фирма на 29.03.2001 г., което не се оспорва от ответницата Василева. Съгласно чл. 34, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. С оглед развитието на обществените отношения в страната през последните години, през които се провежда трайно раздържавяване и намаляване монопола на държавата във всички области, следва понятието "поща", изразено в посочения текст да се тълкува разширително. В тази връзка на раздържавяване е и новоприетият Закон за пощенските услуги /ДВ, бр. 64/2000 г./, който е уредил лицензиране или регистриране на други лица, извън търговското дружество "Български пощи", да извършват дейността им по чл. 3, т. 1 и т. 4, а именно приемане, пренасяне и доставка на пощенски пратки и куриерски услуги. Процедурата за лицензирането или регистрирането е уредена в чл. 53, 54 и чл. 59 и 60 от същия закон. С получаването на лиценз или с регистрацията по реда на чл. 53, ал. 3 от ЗПУ, съответните лица получават статут на пощенски оператори, които съгласно чл. 18 ЗПУ са равнопоставени с основния пощенски оператор "Български пощи". С оглед на това следва да се приеме, че при получаване на съдебни книжа, какъвто е и настоящия случай, е гарантирана достоверността на датата на получаване на молби, жалби и др.п. в офисите им, на посочените в разписките дати. В конкретния случай е видно от разписката, че молбата за отмяна е постъпила в офиса на куриерската фирма на 29.03.2001 г., като не са представени доказателства от страната, която се позовава на обстоятелството, че е предявена в орган, нямащ право да извършва пощенски услуги т.е., че фирмата не е лицензирана или регистрирана по посочения по-горе ред. Като се има предвид изложеното, настоящия състав приема, че молбата за отмяна е постъпила в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:
Законосъобразността на административния акт, включително и относно правилното конституиране на страните в административното производство, се преценява към момента на издаване на процесния акт. В случая предмет на съдебното административно производство е Заповед № 14/22.02.1996 г. на кмета на община гр. Варна. Заинтересувани собственици по смисъла на чл. 295, ал. 1, т. 2 ППЗТСУ са тези физически или юридически лица, които към момента на издаване на заповедта фигурират в разписния лист, който е част от кадастъра или лица без да са отразили промяна в разписния лист на собствеността върху имотите, притежават съответните документи за собственост /нотариални актове, договори и др. п./. В конкретния случай молителят се позовава на нотариален акт № 179/30.06.1997 г., том ХХХII, н. д. № 9314/97 г. на нотариусът при Варненския районен съд. Съгласно този нотариален акт молителят "ГИФТА" ООД е станал собственик на част от имот планоснимачен № 2, кв. 430 по плана на 4-ти микрорайон на гр. Варна, ведно с описани в него постройки, който имот се засяга от процесната заповед, след издаването й. С оглед на това към същия момент молителят не е имал качество на заинтересувата страна по смисъла н чл. 295, ал. 1, т. 2 ППЗТСУ, тъй като към момента на издаване на заповедта, не се е легитимирал като собственик на имота. Без значение е обстоятелството от кого е придобит този имот. Молителят е "ГИФТА" ООД, което дружество не може да се позовава на правата, които е имал праводателят му на собствеността по посочения нотариален акт. Касае се за различни дружества, юридически лица, които са различни правни субекта, независимо, че са с един и същи управител. На нарушени права и неконституиране като страна в процеса е могъл да се позове само праводателят, а не приобретателят на имота от негово име.
Присъединяване към жалби или заместване на страни и др. п. не е предвидено в административното производство за лица получили активна легитимация в последствие, след издаването на обжалвания административен акт. Страните са тези, които са имали това качество към момента на издаване на административния акт.
Като се има предвид гореизложеното молбата за отмяна е неоснователна по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК. Като основание на същата молителят е посочил б. "д" на текста, но от фактическото изложение в нея се извежда правилното правно основание, което в случая не е налице.
Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав на основание чл. 41 ЗВАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ молбата на "ГИФТА" ООД гр. Варна, представлявано от управителя Ненко Илиев Ненков с адрес гр. Варна, ул. "Генерал Колев" № 12 за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК, на влязлото в сила решение № 8146/29.12.2000 г. по адм. д. № 4092/1998 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на II-ро отделение, както и на решение от 20.01.1998 г. по адм. д. № 659/1996 г. на Варненския окръжен съд, оставено в сила с първото решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3500 ОТ 18.04.2005 Г. ПО АДМ. Д. № 2981/2005 Г., IV ОТД. НА ВАС
Чл. 34, ал. 2 от ГПК
Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СРЕБРИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ГЪРБАТОВА
ТАТЯНА ХИНОВА
при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ТАТЯНА ХИНОВА по адм. д. № 2981/2005 г.
Производството е по чл. 213 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 11 от ЗВАС.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Нанков, управител на "Офис експрес сървис" ЕООД, против определение от 10.02.2005 г., постановено от Софийски градски съд - административна колегия, ІІІж състав, по адм. д. № 3678/2004 г. С частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което, частния жалбоподател прави искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството.
Ответникът по частната жалба, Технически университет, гр. София, изразява становище за неоснователност на частната жалба, поради което прави искане за потвърждаване на прекратителното определение.
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 214, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 11 от ЗВАС, от надлежна страна, поради което нейното разглеждане е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдебно-административното производство пред Софийски градски съд е образувано по жалба на "Офис експрес сървис" ЕООД, против писмо изх. № 69-00-240 от 20.10.2004 г., на ректора на ТУ, гр. София, с което жалбоподателя е декласиран, като кандидат в процедура по възлагане на малка обществена поръчка. С обжалваното определение, съдът е приел, че разглеждането на жалбата е процесуално недопустимо, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 56, ал. 1 от ЗОП (отм.).
С частната жалба са представени известие за доставка, издадено от куриерска служба "Еконт експрес" ЕООД и удостоверение № 010 от 14.06.2001 г., на Министерството на транспорта и съобщенията.
С оглед представените с частната жалба писмени доказателства, настоящият състав счете, че жалбата на "Офис експрес сървис" ЕООД, против писмо изх. № 69-00-240 от 20.10.2004 г., на ректора на ТУ, гр. София, е подадена в срока по чл. 56, ал. 1 от ЗОП (отм.), поради следните съображения:
Съгласно субсидиарно приложимата норма на чл. 34, ал. 2 от ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срока. В Закона за пощенските услуги, обн. в ДВ, бр. 64/2000 г., е уредено лицензирането и регистрирането на други лица, извън търговското дружество "Български пощи", които могат да извършват дейност по чл. 3, т. 1 и 4, а именно, приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки и куриерски услуги. Не се спори, че доставчикът "Еконт експрес" ЕООД е лицензиран и регистриран, съгласно изискванията на глава пета от ЗПУ и може да извършва пощенски услуги, т. е. има статут на пощенски оператор. Ето защо, следва да се приеме, че при получаване на съдебни книжа в съответната куриерска служба, какъвто е и настоящият случай, е гарантирана достоверността на датата на получаването им на посочените в разписките дати. Следователно, с оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ГПК, жалбата е подадена на 29.10.2004 г., дата посочена в разписката на куриерската служба, а не както неправилно е възприел въззивния съд на 02.11.2004 г. - датата на която е доставена. При това положение и с оглед датата на уведомяване на жалбоподателя за атакувания административен акт - 22.10.2004 г., следва да се приеме, че жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 56, ал. 1 от ЗОП (отм.).При тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на решаващия съд, за продължаване на съдопроизводството.
Воден от горното, Върховният административен съд - четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 10.02.2005 г., постановено от Софийски градски съд - административна колегия, ІІІж състав, с което е прекратено производството по адм. д. № 3678/2004 г., по описа на съда.
Връща делото на Софийски градски съд, за продължаване на съдопроизводството.
Определението не подлежи на обжалване.
![Rolling Eyes :roll:](./images/smilies/icon_rolleyes.gif)
РЕШЕНИЕ № 8069 ОТ 31.10.2001 Г. ПО АДМ. Д. № 3787/2001 Г., 5 ЧЛ. С-В
Чл. 34, ал. 2 ГПК
Чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК
Чл. 232, ал. 1 ГПК
Чл. 295, ал. 1, т. 2 ППЗТСУ
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЕТА МАРКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ТЕНЕВА
СЛАВКА НАЙДЕНОВА
ГАЛЯ КОСТОВА
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ
при секретар Надя Савова и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията СЛАВКА НАЙДЕНОВА по адм. д. № 3787/2001 г.
Производството по делото е образувано по реда на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК, по молба на Ненко Илиев Ненков от гр. Варна, действуващ като управител на "ГИФТА" ООД, със седалище и адрес в гр. Варна, ул. "Генерал Колев" № 12, за отмяна на влязлото в сила решение № 8146/29.12.2000 г. по адм. д. № 4092/1998 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на II-ро отделение, както и на решение от 20.01.1998 г. по адм. д. № 659/1996 г. на Варненския окръжен съд, оставено в сила с решението на Върховния административен съд. В молбата се твърди, че в нарушение на съдопроизводствените правила дружеството не е конституирано като страна в административния процес в качеството му на собственик на част от парцел II-2, кв. 430 по плана на IV-ти микрорайон на гр. Варна, с което правото му на участие в делото и защита са били нарушени.
От ответниците по молбата за отмяна становище е изразила само Марияна Йорданова Василева чрез процесуалния си представител, която развива съображения, че същата е процесуално недопустима, като подадена извън тримесечния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК. Моли същата да се остави без разглеждане и производството по делото се прекрати.
Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че молбата за отмяна е процесуално допустима. Съгласно чл. 232, ал. 1 ГПК молба за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок, като в случая по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК, започва да тече от деня в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. В конкретния случай решението е влязло в сила на 29.12.2000 г., от която дата е започнал да тече тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК и е изтекъл на 29.03.2001 г. - петък, работен ден. Видно от материалите по делото молбата за отмяна е постъпила в куриерска фирма на 29.03.2001 г., което не се оспорва от ответницата Василева. Съгласно чл. 34, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. С оглед развитието на обществените отношения в страната през последните години, през които се провежда трайно раздържавяване и намаляване монопола на държавата във всички области, следва понятието "поща", изразено в посочения текст да се тълкува разширително. В тази връзка на раздържавяване е и новоприетият Закон за пощенските услуги /ДВ, бр. 64/2000 г./, който е уредил лицензиране или регистриране на други лица, извън търговското дружество "Български пощи", да извършват дейността им по чл. 3, т. 1 и т. 4, а именно приемане, пренасяне и доставка на пощенски пратки и куриерски услуги. Процедурата за лицензирането или регистрирането е уредена в чл. 53, 54 и чл. 59 и 60 от същия закон. С получаването на лиценз или с регистрацията по реда на чл. 53, ал. 3 от ЗПУ, съответните лица получават статут на пощенски оператори, които съгласно чл. 18 ЗПУ са равнопоставени с основния пощенски оператор "Български пощи". С оглед на това следва да се приеме, че при получаване на съдебни книжа, какъвто е и настоящия случай, е гарантирана достоверността на датата на получаване на молби, жалби и др.п. в офисите им, на посочените в разписките дати. В конкретния случай е видно от разписката, че молбата за отмяна е постъпила в офиса на куриерската фирма на 29.03.2001 г., като не са представени доказателства от страната, която се позовава на обстоятелството, че е предявена в орган, нямащ право да извършва пощенски услуги т.е., че фирмата не е лицензирана или регистрирана по посочения по-горе ред. Като се има предвид изложеното, настоящия състав приема, че молбата за отмяна е постъпила в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:
Законосъобразността на административния акт, включително и относно правилното конституиране на страните в административното производство, се преценява към момента на издаване на процесния акт. В случая предмет на съдебното административно производство е Заповед № 14/22.02.1996 г. на кмета на община гр. Варна. Заинтересувани собственици по смисъла на чл. 295, ал. 1, т. 2 ППЗТСУ са тези физически или юридически лица, които към момента на издаване на заповедта фигурират в разписния лист, който е част от кадастъра или лица без да са отразили промяна в разписния лист на собствеността върху имотите, притежават съответните документи за собственост /нотариални актове, договори и др. п./. В конкретния случай молителят се позовава на нотариален акт № 179/30.06.1997 г., том ХХХII, н. д. № 9314/97 г. на нотариусът при Варненския районен съд. Съгласно този нотариален акт молителят "ГИФТА" ООД е станал собственик на част от имот планоснимачен № 2, кв. 430 по плана на 4-ти микрорайон на гр. Варна, ведно с описани в него постройки, който имот се засяга от процесната заповед, след издаването й. С оглед на това към същия момент молителят не е имал качество на заинтересувата страна по смисъла н чл. 295, ал. 1, т. 2 ППЗТСУ, тъй като към момента на издаване на заповедта, не се е легитимирал като собственик на имота. Без значение е обстоятелството от кого е придобит този имот. Молителят е "ГИФТА" ООД, което дружество не може да се позовава на правата, които е имал праводателят му на собствеността по посочения нотариален акт. Касае се за различни дружества, юридически лица, които са различни правни субекта, независимо, че са с един и същи управител. На нарушени права и неконституиране като страна в процеса е могъл да се позове само праводателят, а не приобретателят на имота от негово име.
Присъединяване към жалби или заместване на страни и др. п. не е предвидено в административното производство за лица получили активна легитимация в последствие, след издаването на обжалвания административен акт. Страните са тези, които са имали това качество към момента на издаване на административния акт.
Като се има предвид гореизложеното молбата за отмяна е неоснователна по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК. Като основание на същата молителят е посочил б. "д" на текста, но от фактическото изложение в нея се извежда правилното правно основание, което в случая не е налице.
Водим от горното Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав на основание чл. 41 ЗВАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ молбата на "ГИФТА" ООД гр. Варна, представлявано от управителя Ненко Илиев Ненков с адрес гр. Варна, ул. "Генерал Колев" № 12 за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК, на влязлото в сила решение № 8146/29.12.2000 г. по адм. д. № 4092/1998 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на II-ро отделение, както и на решение от 20.01.1998 г. по адм. д. № 659/1996 г. на Варненския окръжен съд, оставено в сила с първото решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3500 ОТ 18.04.2005 Г. ПО АДМ. Д. № 2981/2005 Г., IV ОТД. НА ВАС
Чл. 34, ал. 2 от ГПК
Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СРЕБРИНА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА ГЪРБАТОВА
ТАТЯНА ХИНОВА
при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията ТАТЯНА ХИНОВА по адм. д. № 2981/2005 г.
Производството е по чл. 213 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 11 от ЗВАС.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Нанков, управител на "Офис експрес сървис" ЕООД, против определение от 10.02.2005 г., постановено от Софийски градски съд - административна колегия, ІІІж състав, по адм. д. № 3678/2004 г. С частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което, частния жалбоподател прави искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството.
Ответникът по частната жалба, Технически университет, гр. София, изразява становище за неоснователност на частната жалба, поради което прави искане за потвърждаване на прекратителното определение.
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 214, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 11 от ЗВАС, от надлежна страна, поради което нейното разглеждане е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдебно-административното производство пред Софийски градски съд е образувано по жалба на "Офис експрес сървис" ЕООД, против писмо изх. № 69-00-240 от 20.10.2004 г., на ректора на ТУ, гр. София, с което жалбоподателя е декласиран, като кандидат в процедура по възлагане на малка обществена поръчка. С обжалваното определение, съдът е приел, че разглеждането на жалбата е процесуално недопустимо, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 56, ал. 1 от ЗОП (отм.).
С частната жалба са представени известие за доставка, издадено от куриерска служба "Еконт експрес" ЕООД и удостоверение № 010 от 14.06.2001 г., на Министерството на транспорта и съобщенията.
С оглед представените с частната жалба писмени доказателства, настоящият състав счете, че жалбата на "Офис експрес сървис" ЕООД, против писмо изх. № 69-00-240 от 20.10.2004 г., на ректора на ТУ, гр. София, е подадена в срока по чл. 56, ал. 1 от ЗОП (отм.), поради следните съображения:
Съгласно субсидиарно приложимата норма на чл. 34, ал. 2 от ГПК, срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срока. В Закона за пощенските услуги, обн. в ДВ, бр. 64/2000 г., е уредено лицензирането и регистрирането на други лица, извън търговското дружество "Български пощи", които могат да извършват дейност по чл. 3, т. 1 и 4, а именно, приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки и куриерски услуги. Не се спори, че доставчикът "Еконт експрес" ЕООД е лицензиран и регистриран, съгласно изискванията на глава пета от ЗПУ и може да извършва пощенски услуги, т. е. има статут на пощенски оператор. Ето защо, следва да се приеме, че при получаване на съдебни книжа в съответната куриерска служба, какъвто е и настоящият случай, е гарантирана достоверността на датата на получаването им на посочените в разписките дати. Следователно, с оглед разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ГПК, жалбата е подадена на 29.10.2004 г., дата посочена в разписката на куриерската служба, а не както неправилно е възприел въззивния съд на 02.11.2004 г. - датата на която е доставена. При това положение и с оглед датата на уведомяване на жалбоподателя за атакувания административен акт - 22.10.2004 г., следва да се приеме, че жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 56, ал. 1 от ЗОП (отм.).При тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на решаващия съд, за продължаване на съдопроизводството.
Воден от горното, Върховният административен съд - четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 10.02.2005 г., постановено от Софийски градски съд - административна колегия, ІІІж състав, с което е прекратено производството по адм. д. № 3678/2004 г., по описа на съда.
Връща делото на Софийски градски съд, за продължаване на съдопроизводството.
Определението не подлежи на обжалване.
- maria_mm
- Младши потребител
- Мнения: 25
- Регистриран на: 19 Сеп 2003, 15:16
3 мнения
• Страница 1 от 1
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 44 госта