Менителницата в практиката

[paradoxx]

Здравейте,

Интересувам се от това какви приложения има менителницата в практиката. Колкото и да мисля не мога да се сетя и за 1 пример, в който да няма по-лесно и адекватно решение (например с обаждане по телефона и "Абе ще дойде след малко един човек, дай му едни пари.")

Теоретичната конструкция ми е ясна - нядявам се просто някой да ми даде житейски случай, в който се ползва менителница.

Благодаря предварително!

[gudio]

Менителницата НЯМА практическо приложение в БГ. Не случайно старата уредба приоритетно уреждаше ЗЗ, именно по практически съображения - че това го има, а другото - М, я няма. Уредбата в сегашния ТЗ е някакво "принципно връщане към първоизточника" (Женевските конвенции), по-скоро от "пуританизъм" и уеднаквяване с общата европейска уредба.
Иначе, в "БГ правния мир" такова животно нема - "някой да ми каже на мен, да платя на някакъв непознат, приносител на М" - айде, бе, той ще ми казва, брей...
Произхода на М я знаете - като тръгне търговецът от Флоренция за панаира в Болоня, да пазарува, по-добре е да не носи дисаги с жълтици, защото ще му ги вземат разбойниците по пътя. Плаща парите на местния лихвар-сараф, взима от него една менителница и я осребрява при "кореспондента" му в Болоня, там с кеша си пазарува... С разрастване на оборота става форма на кредит, на съкращаване на движението на парите и техен заместител (оня има да ми дава пари, аз на тебе вместо да ти плащам, ето ти една М, отивай при него, пък може по пътя и да я джиросаш на някой друг, на който ти имаш да даваш...) После се появява ЧЕКЪТ - това си е менителница, но с платец - само банка. М остава почти теоретична фигруа, вървяща само в среди, където честта и търговската репутация са толкова важни, че самото име на платеца, на издателя или на авалиста я прави равносилна на чек от "клас А" банка. В Булгаристан такива "бизнес среди" не ми е известно да има (то банките не винаги е сигурно дали ще ти осребрят чек, а пък...)

[paradoxx]

По-добър отговор нямаше как и да очаквам !
Благодаря!

[gega]

Разновидност на менителницата е и пътническият чек, който незнайно защо на български е преведен "кредитно писмо" и с това наименование е уреден в ТЗ. При него нареждам на една банка в друго населено място, най-често в чужда държава, да изплати сумата по пътническия чек (кредитното писмо) на лицето, което е посочил наредителя. От своя страна банката извършва същото нареждане на друга банка и т. нат. Но за разлика от менителницата поемането на задължение да се извърши плащането е въз основа не на еддностранан сделка - акцепт, а на договорно основание - поръчка. Но крайната цел е една и съща-да се облекчи паричния оборот с един дериват.

[paradoxx]

Ако не забранявате, ще ви цитирам

[gudio]

В научен труд ли ?
Впрочем "кредитното писмо" все пак е по-широк термин от пътническия чек - има го и в международните финансови проекти (по линия на ЕВБР, МВФ, ПРООН, USAID, JAICA, май даже и ФАР) и сега се сетих, че всъщност е доста широко разпространено у нас именно по тази линия. Някой колега, който работи примерно в Министерството на труда и соц. политика, Земеделието или други такива "администратори" на проекти, може да потвърди.
Само че ако ни прочете отнякъде бай Ангел Калайджиев, ще ни пише задочно по една двойка и ще ни изчете конско, че онова е "делегация", съчетана с.... (страх ме е да задълбавам ), докато менителницата е "търговски ефект", със специални реквизити и нарочна уредба, по-различни последици и режим (джира, протести... свят да ти се завие)...
Така че цитатите трябва да са по-предпазливи