forum.lex.bg

Здравейте имам няколко въпроса относно тази процедура. Търсих доста в гугъл, видях че е питано, но не успях да намеря точни отговори на въпросите си.

Ситуацията е следната. Срещу сестра има изпълнително дело, доколкото разбирам. На два пъти идва човек да уведомява и последният, преди няколко дена, е казал че е насрочена дата за опис.

Сега този адрес е на името на майка ми и тя не е длъжник, но сестра ми се води, че живее на този адрес. Тя дефакто не живее там, но има някакви вещи като обувки и дрехи.

Доколкото съм информиран ЧСИ имат право да правят опис понеже длъжникът е записан, че живее там. Това, което не съм на 100% сигурен е, кой е длъжен да доказва собствеността на вещите? Тъй като адреса е на името на майка ми и сестра ми не живее там, това не означава ли, че вещите по закон са на майка ми?

Сега разбирам, че може да се показват фактури и за щастие майка ми пази всичко, но на някои гаранции няма записано име никъде. И относно дрехи и други вещи като мебели, за които няма документ те не се ли водят във владение на собственика на имота, ако длъжникът не живее вече на адреса?

Сега бих звъннал на самият ЧСИ, но му нямам данните, понеже майка ми не е взимала никакви документи и реално не знам как да се свържа, ако има начин да се направи справка с кого трябва да се свържа също бих се радвал да знам.

Багодаря предварително за отделеното време.

ivan21 написа:Здравейте имам няколко въпроса относно тази процедура. Търсих доста в гугъл, видях че е питано, но не успях да намеря точни отговори на въпросите си...

Точни отговори на Вашите въпроси можете да получите САМО след консултация очи в очи с адвокат!

ivan21 написа:Здравейте имам няколко въпроса относно тази процедура. Търсих доста в гугъл, видях че е питано, но не успях да намеря точни отговори на въпросите си.

Здравейте!
Преди да стигнете до адвокат (казвате, че се справяте с Google) - изяснете си понятията „собственост“ (имущество на длъжника) и „несеквестируемост“.

Източници:

- Граждански – процесуален кодекс;
- Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство;
- Закон за задълженията и договорите;
- Търговски закон;
- Закон за наследството;
- Решения на ВКС – http://www.vks.bg/vks_p10.htm

Здравейте!
Преди да стигнете до адвокат (казвате, че се справяте с Google) - изяснете си понятията „собственост“ (имущество на длъжника) и „несеквестируемост“.

Първо, благодаря за отговорите. Не формулирах добре въпросите си, не се опитвам да получа безплатна консултация по конкретният случай, просто се опитвам да събера информация.

Отностно „собственост“ това, което прочетох

Чл. 465.(ГПК) Съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ само ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице.
--------------------
Чл. 68. (ЗС) Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

Чл. 69. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Тъй като длъжника не живее на този адрес нито една вещ не се намира в негово владение, ако разбирам правилно, но това е по преценка на обстоятелствата от самият съдебен изпълнител, греша ли?

Във вашия случай има конкретни и (скоростни) мерки, които могат да бъдат предпирети за да се защитите от действията на ЧСИ. Както ви бе казано по-горе, трябва ви адвокат.

Здравейте отново!
Съгласен съм с отговорите на другите отговарящи, макар да са доста лаконични. Не коментирам подбудите им.

Но ...

ivan21 написа:Не формулирах добре въпросите си, не се опитвам да получа безплатна консултация по конкретният случай, просто се опитвам да събера информация.

Относно „безплатните неща“ - има две противоречащи си (донякъде) твърдения.
1. Безплатен обяд, няма!
2. Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино!

От друга страна - действията на ЧСИ.
Като знам практиката от последните години, че постоянен и/или настоящ адрес се сменят много рядко, и най-често - при форсмажорни обстоятелства ...
В случая е вашата сестра, но може да е бивш наемател. Който е „забравил“ да си промени адресната регистрация.

Да - най-добре говорете с адвокатИ, но „успокойте дишането“!
Опис на движими вещи не се прави „на коляно“ и от днес за вчера!

И другото - казвате

ivan21 написа:Сега бих звъннал на самият ЧСИ, но му нямам данните, понеже майка ми не е взимала никакви документи и реално не знам как да се свържа ...

Няма начин някой (без значение какъв) да дойде „у дома“, да търси трето лице и да го пусна вътре! Камо ли - да прави описи!

Здравейте,
Уважаеми ivan21,
Приемете и моя съвет да се обърнет към адвокат!!! Ако не към адвокат, то поне към компетентен юрист, ваш познат, но който е вещ в материята!!! Така като четете по форумите, освен, че губите ценно време (вижте поста на propensity), то и има вероятност да оплескате сериозно нещата, интерпретирайки законовите норми неправилно!

Няма начин някой (без значение какъв) да дойде „у дома“, да търси трето лице и да го пусна вътре! Камо ли - да прави описи!

Я пак си помисли! Щото, ако СИ е придружен от полицейски служители, не само, че ще ги пуснеш, ами после ще поостанеш и в РУП за „справка” за някой и друг час…

nikodim77 написа:

Няма начин някой (без значение какъв) да дойде „у дома“, да търси трето лице и да го пусна вътре! Камо ли - да прави описи!

Я пак си помисли! Щото, ако СИ е придружен от полицейски служители, не само, че ще ги пуснеш, ами после ще поостанеш и в РУП за „справка” за някой и друг час…

Въпросът не е толкова прост, тъй като:

ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Чл. 431. (1) Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции.

Обаче:

КОНСТИТУЦИЯ
Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.
(2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.

ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Член 8
Право на зачитане на личния и семейния живот
1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.
2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
Чл. 170. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация до шест месеца.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от две до осем години.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с лишаване от свобода до една година.

kalahan2008 написа:

nikodim77 написа:

Няма начин някой (без значение какъв) да дойде „у дома“, да търси трето лице и да го пусна вътре! Камо ли - да прави описи!

Я пак си помисли! Щото, ако СИ е придружен от полицейски служители, не само, че ще ги пуснеш, ами после ще поостанеш и в РУП за „справка” за някой и друг час…

Въпросът не е толкова прост, тъй като:

ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Чл. 431. (1) Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции.

Обаче:

КОНСТИТУЦИЯ
Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.
(2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.

ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
Член 8
Право на зачитане на личния и семейния живот
1. Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.
2. Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС
Чл. 170. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация до шест месеца.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.
(3) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Ако деянията по предходните алинеи са насочени срещу жилище, превозно средство или служебно помещение на лице, което се ползува с международна защита, наказанието е: по ал. 1 - лишаване от свобода от една до пет години, а по ал. 2 - лишаване от свобода от две до осем години.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г.) Който противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне, се наказва с лишаване от свобода до една година.

За мен пък си е съвсем простичко. И в конституцията и в Европейската конвенция за правата на човека изрично е посочено, че в жилище може да се влиза, ако е законово уредено, каквото е действието на опис на имущество от СИ. То иначе нямаше да има нито едно продадено жилище по същата логика.

Що се отнася до текста по НК, очевидно се говори за криминални действия, влизане с взлом и прочие.

Така, че бат'Жорко да не си плямпа тъпотии, щото едва ли е бил някога на опис или пък въвод.

propensity написа:Така, че бат'Жорко да не си плямпа тъпотии, щото едва ли е бил някога на опис или пък въвод.

Много благодаря за разрешението (без никаква ирония) - ще се възползвам, докато не сте променили мнението си!

И тримата изказвате много смислени доводи, но ... по принцип! Хайде „да слезем на земята“!

Говорим за влизане на Изпълнител (без значение другите букви) в имот, който не е собственост на длъжника!
А допълнението „придружен от полицейски служители“ - нищо не означава. Защо го придружават - правят си разходка ли?

Отделно едни такива подробности:
„Опис на движими вещи – СИ съставя протокол, в който посочва:
- изпълнителния лист, взискателя и длъжника;
- мястото, където се извършва описът;
- подробно описание на описаните вещи и тяхна индивидуализация - вид, модел, сериен номер, фабричен номер, инвентарен номер и др.
- оценката и началната цена, от която ще започне публичната продан;
- евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описаната вещ, вкл. и наложени запори от други СИ;
- вещите, върху които не се допуска принудително изпълнение. СИ няма право да описва несеквестируемите вещи на длъжника.
Вещта се описва, ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице.“

Дреболии - нали?

Гошко, продължаваш с тъпотиите и плоскомислието си.

СИ си следва реда и закона, които му дават права. Един наемател, например, не е "собственик" на жилище, но не пречи СИ да влезе и опише имущество. Нито знаеш закона, нито практиката. Но продължаваш да си плямпаш тъпотийки.

Пожелавам ти някой като Якимов или Бзъзински да ти насрочи опис на твое имущество. Ще минат през теб и отнесат като Зил цинкова кофа

Здравейте отново,
Преди всичко искам да отчета, че и моето мнение кореспондира с това на kalahan. А и да, простичко погледнато от гледната точка на propensity също е така…
Но kalahan е прав във извода си, че въпросът не е толкова прост, да, така е.
Наистина, ако погледнем буквално и се хванем за смисъла на всеки един израз в нормите, относими към предмета на темата, особено като говорим за частен СИ, а не държавен, чиято фигура е уредена в ЗСВ и последният принадлежи към съдебната власт, то нещата ще се сведат до невъзможност за влизане в жилище. И все пак конституционната норма на чл. 33 от КРБ не е абсолютна. Нейната ал. 1 определя, нарушаването на неприкосновеността да бъде уредено със закон, а такива са налице; ГПК, АПК, НПК, ЗМВР… Но тук повече бихме се спрели над коментар по отношение на ал. 2 от чл. 33 на КРБ. Този текст сочи, че влизането по ал. 1 независимо от допускането му от съответен закон, не може да се осъществява без разрешение от орган на съдебната власт. Е, а сега де!? Ако е ДСИ, да, както по-горе споменах, ДСИ е орган на съдебната власт, но ЧСИ…?! Аз мисля, че при тълкуване на разпоредбите, които се отнасят до същността, дейността и прочие на ЧСИ, то при изпълнение на техните правомощия разпорежданията им следва да бъдат приети като такива, издадени от орган на съдебната власт. В крайна сметка ЧСИ са овластени от държавата да осъществяват съдебно изпълнение. Накратко, щом ЧСИ разполага с официална справка за адрес на длъжника, то той по реда на чл. 431 от ГПК е в правото си със съдействието на полицейски орган да влезе в жилището на този адрес. Там вече, осъществявайки правомощията си, като се убеди, че наличното имущество не принадлежи на длъжник, както, и че последният не живее на този адрес, следва да напусне жилището да си състави съответните протоколи, и т.н.
Теорията е една, реалността друга…!
Понеже стана дума за бат'Жорко та много ми се ще да видя¹ как аджеба той ще се опъне на полицаите, придружаващи СИ и няма да ги допусне да осъществят правомощията си…?!?

¹ словосъчетанието „много ми се ще да видя” ме подсети за кратък виц:
Едричка дама в магазин се вглежда в банските костюми. На въпроса на продавача, желае ли нещо тя отговаря, че много и се ще да види бански като за нея. След известна пауза продавачът отговорил, че и на него много му се ще да види такъв бански…

nikodim77 написа:Здравейте отново,
Преди всичко искам да отчета, че и моето мнение кореспондира с това на kalahan. А и да, простичко погледнато от гледната точка на propensity също е така…
Но kalahan е прав във извода си, че въпросът не е толкова прост, да, така е.
Наистина, ако погледнем буквално и се хванем за смисъла на всеки един израз в нормите, относими към предмета на темата, особено като говорим за частен СИ, а не държавен, чиято фигура е уредена в ЗСВ и последният принадлежи към съдебната власт, то нещата ще се сведат до невъзможност за влизане в жилище. И все пак конституционната норма на чл. 33 от КРБ не е абсолютна. Нейната ал. 1 определя, нарушаването на неприкосновеността да бъде уредено със закон, а такива са налице; ГПК, АПК, НПК, ЗМВР… Но тук повече бихме се спрели над коментар по отношение на ал. 2 от чл. 33 на КРБ. Този текст сочи, че влизането по ал. 1 независимо от допускането му от съответен закон, не може да се осъществява без разрешение от орган на съдебната власт. Е, а сега де!? Ако е ДСИ, да, както по-горе споменах, ДСИ е орган на съдебната власт, но ЧСИ…?! Аз мисля, че при тълкуване на разпоредбите, които се отнасят до същността, дейността и прочие на ЧСИ, то при изпълнение на техните правомощия разпорежданията им следва да бъдат приети като такива, издадени от орган на съдебната власт. В крайна сметка ЧСИ са овластени от държавата да осъществяват съдебно изпълнение. Накратко, щом ЧСИ разполага с официална справка за адрес на длъжника, то той по реда на чл. 431 от ГПК е в правото си със съдействието на полицейски орган да влезе в жилището на този адрес. Там вече, осъществявайки правомощията си, като се убеди, че наличното имущество не принадлежи на длъжник, както, и че последният не живее на този адрес, следва да напусне жилището да си състави съответните протоколи, и т.н.
Теорията е една, реалността друга…!
Понеже стана дума за бат'Жорко та много ми се ще да видя¹ как аджеба той ще се опъне на полицаите, придружаващи СИ и няма да ги допусне да осъществят правомощията си…?!?

¹ словосъчетанието „много ми се ще да видя” ме подсети за кратък виц:
Едричка дама в магазин се вглежда в банските костюми. На въпроса на продавача, желае ли нещо тя отговаря, че много и се ще да види бански като за нея. След известна пауза продавачът отговорил, че и на него много му се ще да види такъв бански…

Аз не разбрах в какво точно е прав kalahan?

Съдебните изпълнители са орган на власта и изпълняват указанията на съдебни актове водени от едни и същи закони. Ако намекваш или твърдиш, че ДСИ имат повече законови правомощия спрямо ЧСИ или vice versa ще започна да се смея обилно.

Propensity, да се смееш обилно е здраве! Дай Боже всеки ден да е така! И по една друга тема те разсмях преди време, докато похапваше диня… Да в интерес на истината, за мен би бил огромен срам, ако предизвиканият у теб смях от моя страна е поради изказана глупост и естествено бих понесъл критика. Но не, не твърдя това, че ДСИ имат повече законови правомощия спрямо ЧСИ! Далече съм от тези мисли, а и в текста на чл. 431 от ГПК не се казва ЧСИ или ДСИ, а просто СИ (не съкратено). За това в съжденията в предходния ми пост написах следното:
“…ако погледнем буквално и се хванем за смисъла на всеки един израз в нормите…”
А буквалния поглед над конституционния текст на ал. 2 от чл. 33, води до извода, че влизания в жилище без разрешение на съдебната власт се допуска в определени случаи, като в изброените не е включено съд. изпълнение. Ее да, веднага стигаме до това, че съдебният акт, на който се основава изпълнението, ведно със законовите норми, които дефинират това изпълнение, могат да бъдат разгледани като съдебно разрешение. (всичко това, ако нямаше ал. 1 от чл. 33 на КРБ.)
Ся, като си чета горния ми пост, та той си е "ученическа репетиция" по тълкуване на норми…, а ето това си е за обилен смях. (главата ми тази нощ е пламнала от едни главоблъсканици за лихви от деликт, които са по суми, дължими всеки ден и са за период от 100 дни (да речем), та пиша тук за отмора, но и по инерция вече... отивам да лягам)
Но искам да вметна и по същината на темата, че питащият сочи обстоятелството, че длъжникът се води на адреса, за който се говори за изпълнително действие – опис…, което е по написаното от Жорко – „Говорим за влизане на Изпълнител (без значение другите букви) в имот, който не е собственост на длъжника!”

Този спор съм го водил тук с gudio преди десетина години, естествено той беше на страната на ЧСИ и кредиторите, считайки, че нормата на чл. 431 ГПК е достатъчно основание ЧСИ да влезе безпроблемно в жилището на който и да е длъжник.
Но въпросът не е толкова прост, най-малкото защото от въпроса на питащия става ясно, че всъщност не се касае за имот, който е собственост на длъжника. Липсват достатъчно доказателства, че той живее реално в него, съответно, че вещите в него са на длъжника. Ако си мислите, че ЧСИ може просто ей така да влиза, където си иска, много се лъжете. А легендите за определени ЧСИ /не знам защо се споменават конкретни имена, може би с цел реклама/ ги забравете - първо не те ходят лично на описа, а техните ПЧСИ /защо всички знаят имената на ЧСИ, независимо че реалната работа я вършат ПЧСИ?/; второ - аз лично съм осуетявал описи на точно тези ЧСИ, и то по напълно законен начин. Митологията за всевластието на ЧСИ действа там, където има незнание, а това обикновено е там, където длъжникът няма запознат с материята адвокат /ангажирането на какъв да е адвокат не е гаранция за успех/. Ако си мислите, че някой от ЧСИ, които отдавна са милионери, ще си създаде главоболия за някакъв опис на движими вещи, в имот, който не е на длъжника, за го пишат после из медиите и да го разнасят по разпити из полицията, при положение че публичната продан на движими потребителски вещи отдавна се е доказала като неефективен способ за събиране на парични средства в рамките на съвременното консуматорско общество, което избягва да закупува вещи втора употреба, а предпочита нови, то тогава сте в голяма заблуда или просто поддържате такава. Предлагам да спрем до тук, защото ако навлезем в дълбоките води, ще трябва да разбием множество митове за съдебното изпълнение, които ЧСИ, кредиторите, съдилищата, а и дори и медиите поддържат в съзнанието на хората.
И ще добавя, че за разлика от ГПК и ДОПК, в АПК има изричен текст, който изисква конкретен съдебен акт при влизане в жилището на длъжника - чл. 272, ал. 2 АПК. По този текст има множество съдебни актове, които изобщо не трябва да се игнорират.

Влизане или оставане в жилище без съгласието на неговия обитател се допуска само с разрешение на съдия от административния съд, издадено по мотивирано искане на изпълнителния орган, въз основа на изпълнителното основание, ако изпълнението не може да бъде осъществено по друг начин. Разрешението или отказът подлежат на обжалване от страните по изпълнението с частна жалба, която спира изпълнението. Разрешение не се изисква за изпълнението на разпореждане за предаване на жилище, издадено или потвърдено от съд.

И това е въпреки наличието на чл. 271, ал. 3 АПК:

Когато естеството на задължението налага, органът по ал. 1 може да иска съдействие от органите на полицията, други държавни органи и от общините. Всички държавни органи са длъжни при поискване да съдействат на органа по изпълнението и на упълномощените за изпълнението лица.

Очевидно, за да я има нормата на чл. 272, ал.2 АПК, има причина, и тя е именно в Конституцията и ЕКПЧ. Има го и в Европейската социална харта, и в Международния пакт за икономически, социални и културни права на ООН, в Международния пакт за граждански и политически права на ООН.
Пак прочетете конституционния текст и преценете дали не се изисква изрично разрешение на съдебен орган, каквато процедура липсва в ГПК и ДОПК. Изпълнителният лист или изпълнителното основание /съдебно решение, заповед за изпълнение и др./ не са достатъчно основание за това, освен ако изпълнителният лист не е конкретно за въвод във владение. Това, че на законодателно ниво този въпрос не е уреден изрично /в ГПК и ДОПК/, не значи, че не е уреден на конституционно и международно.
Има и богата практика на ЕСПЧ, която не може да се игнорира с лека ръка, вкл. и по дела, по които България е страна.
Ще дам пример как е във Великобритания, предупреждавам, че може да прозвучи хумористично:
Ако съдебният изпълнител иска да влезе в жилището на длъжника, то той не може да го стори без разрешението на собственика, освен ако той не го пусне. За тази цел съдебният изпълнител моли обитателят да го пусне под някакъв претекст, например да се обади по телефона /в предмобилните времена/ или да отиде до тоалетна. Веднъж, след като влезе в жилището, съдебният изпълнител не може да бъде изгонен и може да си свърши работата. Друг начин е да влезе през забравен отворен прозорец на къщата /неприложим способ за панелните блокове в България/.
Та питам аз: представяте ли си Якимов и Бъзински да се катерят по етажите, за да влязат през прозореца с цел опис на движими вещи, повечето от които са и несеквестируеми на всичкото отгоре?
Аз лично не.

Добре kalahan, Нима ДСИ не спада към орган на съдебната власт?!
Питам във връзка с част от коментара ти: „…преценете дали не се изисква изрично разрешение на съдебен орган, каквато процедура липсва в ГПК и ДОПК”. Но въпросът ми е по-скоро риторичен, последното казвам за да не помислиш, че желая продължаване на темата, а най малко да се впускам в спор, за който не мога да кажа, че съм готов, предвид липсата ми на достатъчно познания (най-вече практически) в материята. И да, наистина защитата от действия на СИ, обект на темата има както на конституционно ниво, така и по силата не международни актове (ЕКПЧ и актове на ЕСПЧ).
Но като сме на темата са СИ, аз да попитам: Каква защита следва от несъстоял се опис, но протоколирано от ЧСИ, че адресът е посетен, но не е намерен длъжника? Длъжникът е бил на адреса, доказуемо със свидетели, включ. и кметът на населеното място.

Водим един излишен академичен спор, когато има предостатъчно практика.

Първо, никога не съм твърдял, че ЧСИ "може просто ей така да влиза, където си иска". Казвал съм го и в друга тема, в моята практика, ЧСИ основно описват движимо имущество на фирми и най-вече на такива, които се занимават с промишленост/производство, където могат да се продадат скъпи машини, съоръжения, коли, бусове, камиони, трактори, селскостопанска техника и др., както и например стока за готова консумация в по-големи количества като - обувки, дрехи, строителни материали, ел. техника и др. В повечето случаи единствената движимост, която ЧСИ възбраняват на частен длъжник е автомобил. Избягват да правят опис на движимо имущество в жилища, поради причините, които са споменати от калахан. НО, тук има изключения. Първо зависи колко мотивиран е даден ЧСИ да прави опис на движимост в жилище. Както стана ясно вече, като цяло не им се занимава, защото няма покриваемост. Имал съм обаче случаи, в които ЧСИ са мотивирани да направят описа в изпълнение на наказателна акция. По някаква причина длъжникът се е ебавал с ЧСИ, размотавал го е, призовкаря им, не е съдействал или има някаква друга дразга, или обжалва безкрайно без да има основание - тогава е достатъчно мотивиран и прави опис. Други случаи съм имал, когато кредитор е частно лице и между него и длъжника има "неуреден сметки" и не толкова финансови, колкото съществува някаква омраза. За взискателя е ясно, че няма да събере вземането си с опис на движими вещи в дома на длъжника си, но възможността да му направи мръсотия, нищо че ще си плати за нея, го блазни достатъчно. Съответно след като ЧСИ е сезиран с такава молба от взискателя, той откликва. Разбира се, някои отказват.

Горният ми коментар бе продиктуван от писанията на бат'Жорко, който си мисли, че е недосегаем от СИ. И не, не правя реклама на никого. Споменах Бъзински и Якимов, защото са двете най-големи кантори в София и имат достатъчно ресурс и мускул, а не защото са недосегаеми или пък че за тях не важат законите.

Ясно е като бял ден за всеки, който се е занимавал, че ПЧСИ движат повечето неща в кантората и че длъжник, пък дори и клиент рядко се добират до самите ЧСИ. Даже в канторите на тези двамата нещата се движат от юристи, а ПЧСИ просто слагат по един параф на резолираните документи. Никъде не съм казвал, че Бъзински ще тръгне, лично, да прави описи на някой парцалките.

Не съм казвал още, че назначен опис е краят на света. Точно първото ми включване в темата беше, че могат да бъдат предприети отбранителни мерки от страна на длъжника, ако бъдат сторени на време и бъдат адекватни, т.е. от знаещ юрист.

Не съм изчел всичко, виждам че и спора е сложен.

Насочил съм се към това да говоря с адвокат. Като цяло естествено бих искал да избегна излишни "дейности". Просто има естествено притеснение от нещо, с което не си се сблъсквал и исках да събера повече информация за процедурата.

И аз съм на мнение, че в този случай ЧСИ-то ще му е трудно за извлече някаква стойност. Нямам намерения да се карам и дърпам със него и затова и първата ми мисъл не беше да ходя при адвокат, а просто да оставя процедурата да си мине. Все пак ако може да се избегнат такива главоболия, ще говоря с адвокат.

Благодаря отново за времето и отговорите.

ivan21 написа:Не съм изчел всичко, виждам че и спора е сложен.

Насочил съм се към това да говоря с адвокат. Като цяло естествено бих искал да избегна излишни "дейности". Просто има естествено притеснение от нещо, с което не си се сблъсквал и исках да събера повече информация за процедурата.

И аз съм на мнение, че в този случай ЧСИ-то ще му е трудно за извлече някаква стойност. Нямам намерения да се карам и дърпам със него и затова и първата ми мисъл не беше да ходя при адвокат, а просто да оставя процедурата да си мине. Все пак ако може да се избегнат такива главоболия, ще говоря с адвокат.

Благодаря отново за времето и отговорите.

Не питай старило, питай патило.

Брат ми има от много години изпълнително дело срещу него. Естествено се е регистрирал както сестра ти на адрес на който не живее. Не е собственик и на жилището. Идвал ЧСИ да прави опис на движимите вещи, но никой не му е отворил. Говорил със съседите, направил протокол и дим да го няма. Не се е появил повече.
Какво може да направи? Да влезе с полиция, въпреки че длъжникът не живее там!? В ГПК е описано, че може да отвори сгради само на длъжника!

ilian_todorov написа:Какво може да направи? Да влезе с полиция, въпреки че длъжникът не живее там!? В ГПК е описано, че може да отвори сгради само на длъжника!

А, ей за това говорим!
А те ... ми пращат полицейски служители

nikodim77 написа:Щото, ако СИ е придружен от полицейски служители, не само, че ще ги пуснеш, ами после ще поостанеш и в РУП за „справка” за някой и друг час…

Още малко - и жандармерия, и ГДБОП!
Пп. ГДБОП влизат където искат, и без ЧСИ!