forum.lex.bg

Здравейте, моля за съвет!

През 2016г. е изтеглен заем в размер на 650 лева от фирма за бързи кредити. В договора е посочено, че при непредоставяне на банкова гаранция или двама поръчители кредитополучателят се задължава да плати допълнително 320 лв на на фирмата плюс още измислени такси и разходи. Платени са 3 вноски, след което плащането е преустановено. Кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист срещу длъжника и е образувал изпълнително дело. ЧСИ е наложил запор на заплатата на длъжника и е събрал дължимата сума.
Въпросът ми е: при положение, че сумите са събрани по принудителен ред (чрез чси) има ли основание за завеждане на дело срещу кредитора относно неравноправни клаузи в договора и допустимо ли е да искам да ми се възстановят недължимо платените суми по нищожния договор?
Благодаря предварително.

Няма елемент на признание на дълга, но трябва да се изследва внимателно, от гледна точка на признаване чрез плащане.

Оттам вратите за процедура са отворени - като се подходи ловко, все пак сте Кума Лиса.

Щом вече е образувано изпълнително дело при ЧСИ, значи преди това кредиторът или се е снабдил със заповед за изпълнение, или с осъдително решение. Ако е заповед за изпълнение /най-вероятно по чл. 410 ГПК/, то за да бъде издаден изпълнителен лист, тя трябва да е влязла в сила. Това означава, че първо Ви е връчена, след това сте имали 2-седмичен срок да възразите и Вие не сте възразил/а, затова съдът е приел, че заповедта е влязла в сила и е издал изпълнителния лист.
След образуване на изп. дело ЧСИ би следвало да Ви изпрати наново съобщение, от което би следвало пак да сте узнал за издадената заповед за изпълнение.
Единственият Ви шанс е, ако не сте получил реално заповедта за изпълнение, а примерно съдът Ви я е връчил чрез залепване на уведомление на вратата. Тогава можете да оспорите връчването в 1-месечен срок от узнаването, което обикновено става с връчване на съобщението за образувано изпълнително дело /някои ЧСИ връчват покана за доброволно изпълнение, въпреки че законът не поставя такова изискване/.
Ако реално сте получил /1/ заповедта за изпълнение и/или /2/ поканата/съобщението за образувано изпълнително дело, като е изтекъл 1 месец от връчване на последното, нямате шанс, тъй като заповедта за изпълнение не само че е влязла в сила, но е изтекъл и 1-месечният срок по чл. 423 ГПК. Ако все пак не е изтекъл този 1- месечен срок, имате шанс да се борите. В този случай съдът ще приеме, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила и ще приеме възражението Ви, като ще даде на кредитора срок да предяви иск. При завеждане на иска с отговора на исковата молба ще можете да възразите за неравноправни клаузи и да се надявате съдът да Ви отмени лихви+такси. Главницата няма как да отпадне.

Изтекли са сроковете за възражение, изтекъл е и 1-месечният срок по чл. 423 ГПК.
Заблуда ли е, че всяко лице, което в последните 5 години е теглило бърз кредит и го е изплатило има право да получи обратно надплатените от него суми?

Ако не е имало заповедно или исково производство в съда и няма влязла в сила заповед за изпълнение или съдебно решение, а сумите са платени доброволно, може да се иска връщане на (част от) сумите за лихви и такси, на основание чл. 55 ЗЗД.
Ако обаче има влязло в сила решение или заповед за изпълнение, такъв иск ще бъде отхвърлен.

kalahan2008 написа:Ако не е имало заповедно или исково производство в съда и няма влязла в сила заповед за изпълнение или съдебно решение, а сумите са платени доброволно, може да се иска връщане на (част от) сумите за лихви и такси, на основание чл. 55 ЗЗД.
Ако обаче има влязло в сила решение или заповед за изпълнение, такъв иск ще бъде отхвърлен.

Има издадена заповед за изпълнение, изпълнителен лист, след което е образувано изпълнително дело.

Цялата схема на фирмите за бързи кредити е отвратителна, прекалено лесно събират пари. Ето конкретен случай: отпускат 2000 лева кредит, добавят измислена такса от 6500 лева за непредоставяне на банкова гаранция или поръчители, обезпечават кредита със запис на заповед, вадят изпълнителен лист, и ако длъжника изпусне 14 дневния срок - край! Абсурдно е..

Както са казали древните римляни:
Iura scripta sunt vigilantibus, non dormientibus - Правото е за бдящите, не за спящите.
Съжалявам, но в закона си има срокове, които трябва да се спазват. Въпросът с неравноправните клаузи беше повдигнат в България последните години, най-вече във връзка с наказателната процедура на ЕК срещу България. Но практиката на Съда на Европейския съюз е натрупана от преди това.

kalahan2008 написа:Ако не е имало заповедно или исково производство в съда и няма влязла в сила заповед за изпълнение или съдебно решение, а сумите са платени доброволно, може да се иска връщане на (част от) сумите за лихви и такси, на основание чл. 55 ЗЗД.
Ако обаче има влязло в сила решение или заповед за изпълнение, такъв иск ще бъде отхвърлен.

Това, че сумите са платени принудително означава ли, че договора за заем не съдържа неравноправни клаузи и същия не е нищожен? Не, нали?
Значи от една страна фирмите за бързи кредити може да събират суми (в размер над 5-кратния на отпуснатия заем) в продължение на години от запор върху заплатата на длъжника, а от друга страна, ако длъжника изпусне 14-дневния срок за възражение губи всякаква възможност да търси надплатените суми? Сякаш закона обслужва определени интереси..

Вижте, разбирам, че не Ви е приятно да плащате суми, които според Вас не дължите, но трябва да се запитате - защо сте пропуснала възможността да оспорите тези суми в дадения 14-дневен срок? Защо не сте се консултирала навреме с адвокат или поне с юрист? Тук отговорът "нямах пари" не върви, тъй като по мое мнение адвокатските услуги в България за извършване на консултации /устни или писмени/, съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, са изключително ниски и струват колкото поставянето на една пломба или колкото бензина за един ден шофиране.
Има една особеност на хората в България - не желаят /или нямат навика/ да ползват адвокатски услуги, по същия начин, както ги е срам да ползват психологически услуги. Но същевременно безропотно плащат на дограмаджии, зидаромазачи, електротехници, ВиК техници и други хора, които не упражняват интелектуален труд. Срамно е положението, до което са докарани много от практикуващите юристи днес. Това от една страна се дължи на извратената държавна политика, която допуска несъразмерно голям прием на юристи, а от друга страна - на ниското заплащане в тази професия. Масово юристите работят за 1000-1500 лв., като полагат сложен интелектуален труд, който не се оценява по достойнство. И аз тук, в този форум, чета ден след ден как някой се оплаква от закона, как все някой друг му е виновен, но никога, ама НИКОГА не се взира в себе си и не търси /и не признава/, че вината си е изцяло негова.
За какво обикновено се теглят бързи кредити? Накратко - за глупости. За Айфон, не знам си колко инчов телевизор, за екскурзия до Тайланд или всякакви такива простотии. Кой тегли бързи кредити? Който няма добра кредитна история и банките не му отпускат кредити. Изключвам случаите, които са редки, когато се тегли кредит за лечение, примерно.
Теглила сте бързи кредити и не сте възразила срещу заповедта за изпълнение, а сега, когато вече е свирен мачът, сте се сетила да питате дали, аджеба, не може пък съдът да се смили и да осъди кредитора да Ви върне парите. Ами трудна работа. Ако искате, пробвайте. Има тук един потребител, който ще Ви поощри да пробвате, както беше в една друга тема. Ако искате, послушайте него. Но ако сте достатъчно разумна, ще си вземете поука и ще продължите напред като Кубрат Пулев, като следващия път ще се допитате до адвокат предварително, а не следварително. И то до добър адвокат, след като сте проучили пазара, а не при първия срещнат, на който сте видели табелата и сте харесала името.

Калахан е напълно прав. Длъжниците често се скатават и пропускат сроковете за възражение или отговор. И се активизират чак след активните изпълнителни действия. Тогава, когато почне да им се бърка в джоба. И когато всички срокове са вече изтървани.

Хубавото е че доста съдилища взеха да следят служебно за нищожни и неравноправни клаузи, дори и при липса на възражение или отговор. Лично аз очаквам да се уреди нормативно възможността да се атакуват и влезли в сила заповеди и решения. Защото наглостта на телефонистите, независимо дали да фирми за бързи кредити или събирачи, взе да граничи с престъпление.

kdkrastev1234 написа:Калахан е напълно прав. Длъжниците често се скатават и пропускат сроковете за възражение или отговор. И се активизират чак след активните изпълнителни действия. Тогава, когато почне да им се бърка в джоба. И когато всички срокове са вече изтървани.

Хубавото е че доста съдилища взеха да следят служебно за нищожни и неравноправни клаузи, дори и при липса на възражение или отговор. Лично аз очаквам да се уреди нормативно възможността да се атакуват и влезли в сила заповеди и решения. Защото наглостта на телефонистите, независимо дали да фирми за бързи кредити или събирачи, взе да граничи с престъпление.

Съгласна съм , че длъжника се сеща да противодейства едва когато е късно.
Но, длъжника като си изпусне сроковете, съда как следи служебно за неравноправни клаузи? Фирмите за бързи кредити обезпечават главница+лихва+разходи+неустойки+всевъзможни незаконни такси със запис на заповед. Кредитополучателят взима 2000 лева. Фирмата за бързи кредити представя пред съда запис на заповед за 9500 лева. Съда издава ЗИ по чл. 417 ГПК и ИЛ, въз основа на които се образува изпълнително дело. Длъжника изпуска 14 дневния срок и дотук със защитата му. В този случай с какъв иск трябва да бъде сезиран съда, за да установи нервноправни клаузи в договора за кредит?

Потребителски кредит не може да се обезпечава със запис на заповед / чл. 34 ЗПК, ако не се лъжа/. Такова обезпечение е нищожно /чл. 21 ЗПК, пак по спомени/. Има доста практика в този смисъл, печелил съм и доста дела.

За нищожни и неравноправни клаузи съдът следва да следи служебно. Т.е. да не уважи заявлението или да отхвърли иска, дори при липса на възражения. И за това има доста практика.

Въпросът е какво правим в случаите, в които съдът не изпълни служебните си задължения ? Именно в този смисъл очаквам нормативна промяна. Без да съм категоричен,че ще има такава де.

kdkrastev1234 написа:Потребителски кредит не може да се обезпечава със запис на заповед / чл. 34 ЗПК, ако не се лъжа/. Такова обезпечение е нищожно /чл. 21 ЗПК, пак по спомени/. Има доста практика в този смисъл, печелил съм и доста дела.

За нищожни и неравноправни клаузи съдът следва да следи служебно. Т.е. да не уважи заявлението или да отхвърли иска, дори при липса на възражения. И за това има доста практика.

Въпросът е какво правим в случаите, в които съдът не изпълни служебните си задължения ? Именно в този смисъл очаквам нормативна промяна. Без да съм категоричен,че ще има такава де.

Съдът следи служебно за неравноправни клаузи, когато е представен договора, съдържащ такива. В другия
случай издава заповед за изпълнение въз основа на представен запис на заповед.

kuma_lisa написа:Съдът следи служебно за неравноправни клаузи, когато е представен договора, съдържащ такива. В другия случай издава заповед за изпълнение въз основа на представен запис на заповед.

И сега да си дойдем на това, което вече Ви бе казано от колегите. Съдът няма как да разбере дали записът на заповед е нищожен или "щожен" поради противоречие с правила на ЗПК по външни белези. Това ще рече, че длъжникът, във фамозния 14-дневен (а вече и по-дълъг отскоро) срок трябва да направи точно това във възражението - да каже - ама чакайте, я тука аз взех така и така едни пари, пък те ме накараха да подпиша и това нещо, дето му викат "запис на заповед", ама то нали е нищожно... Защо са скрили договора, уважаеми съдии, не знам, ама ето го. Показвате им белите гащи по този начин. И така съдът ще разбере за какво иде реч и ще реагира адекватно.
А като влезе в сила заповедта за изпълнение, "какъв иск", питате. Ами никакъв. Шансът е да се обадите навреме пред съда и да натриете носа на тарикатите.

Тук не става въпрос дали нещо може да се направи по вече влезлия в сила изпълнителен лист, там нещата са приключили. Питането е: може ли при доказана недължимост на вземането, по което е издаден влезлия в сила ИЛ, парите да се върнат с иск към заявителя? Това по принцип може да стане, но тук казусът е малко абстрактен, неравноправни клаузи, и дори да се заведе такъв иск най-вероятно ще се загуби.

Бе човек, ти имаш ли въобще юридически познания? Как "влиза в сила" изпълнителен лист ? Изказът ти е като от кварталния пазар.

И да, има начин да се търси отговорност от заявителя. И то не за неравноправни клаузи. А на деликтно основание. Защото в края на всяко заявление, се декларира, че заявеното е вярно. Т. е. за неверни данни се носи отговорност. Но не съм чувал някои да тръгвал по тоя път

Хайде сега, за какво не ставало въпрос. Аз съм отговорил на следното:
"Длъжника изпуска 14 дневния срок и дотук със защитата му. В този случай с какъв иск трябва да бъде сезиран съда, за да установи нервноправни клаузи в договора за кредит?"
Ако някой смята, че не съм прав, кой му пречи да каже нещо различно от моя отговор? Като имаме предвид, че все пак не може да се иска само за едното морално удовлетворение съдът да рече какви са тия клаузи. Трябва да има интерес, нали. Деликтното основание е интересна идея, наистина.

kdkrastev1234 написа:И да, има начин да се търси отговорност от заявителя. И то не за неравноправни клаузи. А на деликтно основание. Защото в края на всяко заявление, се декларира, че заявеното е вярно. Т. е. за неверни данни се носи отговорност. Но не съм чувал някои да тръгвал по тоя път

Не съм се замислял за възможността за водене на иск за вреди, може би и по чл. 12 ЗЗД, идеята не е лишена от логика. Интересно би било какво ще каже съдът по въпроса за СПН на влязлата в сила заповед за изпълнение и дали тя ще е пречка за водене на този иск и дали ще го прекрати на основание чл. 299, ал. 2 ГПК.
Що се отнася до новата мода с неравноправните клаузи в договорите, ценни насоки са дадени в Известие на Европейската комисия (2019/C 323/04) - Насоки за тълкуването и прилагането на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори /НКПД/:
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52019XC0927(01)&from=BG
ЕК добре е синтезирала съдебната практика на СЕС, като дори сама предлага свои идеи, които не са били предмет на дела пред СЕС. Подробно е обяснено, че клаузите на потребителските договори трябва да съответстват на изискванията за добросъвестност, равнопоставеност и прозрачност.
След първоначалния рязък завой на практиката на ВКС по посока на НКПД /след започналата през 2016 г. наказателна процедура на ЕК/, напоследък се наблюдава обратната тенденция. C Peшeниe № 92/09.09.2019 г. пo т. д. № 2481/2017 г., ІІ TO, BKC приема, че пpи oбявявaнe нa нищoжнocт нa ĸлayзaтa, c ĸoятo ce въвeждa пpoмeнливa лиxвa, пo ĸpeдитa пpoдължaвa дa ce дължи лиxвeният пpoцeнт, пъpвoнaчaлнo yгoвopeн oт cтpaнитe пpи cĸлючвaнe нa дoгoвopa ĸaтo cбop oт cтoйнocттa нa oпpeдeлeн oт бaнĸaтa ocнoвeн лиxвeн пpoцeнт и пocoчeнaтa в дoгoвopa фиĸcиpaнa нaдбaвĸa. B тoзи cлyчaй BKC пpиeмa, чe дължимият ce ĸъм дeня нa cĸлючвaнe нa дoгoвopa лиxвeн пpoцeнт, мaĸap и yгoвopeн ĸaтo пpoмeнлив, ocтaвa дa дeйcтвa мeждy cтpaнитe ĸaтo фиĸcиpaнa лиxвa зa цeлия cpoĸ нa дoгoвopa.
http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.n ... 70004071C6
Това на практика означава, че дори и да бъдат обявени за неравноправни клаузите относно промяната в лихвения процент, ще се дължи първоначално уговорената лихва, което на практика не радва много кредитополучателите, които желаят просто да им отпаднат лихвите.
Относно такси и неустойки зависи от конкретните клаузи, всяка банка има различна политика.
Този проблем обаче повдига въпроса дали практиката на ВКС не противоречи на практиката на СЕС. Именно поради това състав на СРС е отправил преюдициално запитване до СЕС дали възгледът на ВКС съответства на ПЕС.
https://defakto.bg/2019/12/30/%d0%b1%d1 ... %b4%d0%b0/
Номерът на делото в СЕС е С-745/19:
http://curia.europa.eu/juris/document/d ... id=4939734
Ще очакваме с интерес развитието на казуса.
Отделен случай са клаузите с валутните курсове, най-вече в швейцарски франкове. Там нещата са още по-сложни, защото не става ясно какво се случва след обявяване на клаузата за превалутиране за нищожна.
По въпроса за това дали съдът служебно може да изиска от заявителя документи - също има преюдициално запитване - дело С-807/19
http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=%25D1%2581%25D0%25BE%25D1%2584%25D0%25B8%25D0%25B9%25D1%2581%25D0%25BA%25D0%25B8%2B%25D1%2580%25D0%25B0%25D0%25B9%25D0%25BE%25D0%25BD%25D0%25B5%25D0%25BD%2B%25D1%2581%25D1%258A%25D0%25B4&docid=222713&pageIndex=0&doclang=BG&mode=req&dir=&occ=first&part=1&cid=4939734#ctx2

Как "влиза в сила" изпълнителен лист ?
--------------------------------------------

По 417 ИЛ влиза в сила след като изтече срокът за възражение по ЗИ, до този момент той само придружава заповедта. След като влезе в сила ЗИ губи функциите си и не се връчва повторно. Разликата с 410 е, че тук ИЛ се издава след изтичане на срока на възражение.

kdkrastev иска да каже, че влиза в сила заповедта за изпълнение, която е изпълнителното основание по смисъла на чл. 404 ГПК, а не изпълнителният лист, който само възпроизвежда диспозитива на изпълнителното основание.