forum.lex.bg

Привет на всички във форума. Ще се опитам да обясня моят проблем кратко и се надявам да получа съвет.

Та... Преди около 4 години, баща ми, който е на пенсионна възраст беше сключил договор за мобилен телефон с вивател. И понеже е лоялен клиент, му бяха дали като подарък един апарат- стационарен телефон.

Срокът на договорът изтече и той отиде в офиса, за да прекрати отношенията си с тях. Те му казват че трябва да върне подареният му апарат. Той го взе и им го занесе, неразопакован и неизползван. Служителят взима апарата. Тогава баща ми попитал няма ли да му дадат някаква бележка че го е върнал. А момчето му отговаря че вече всичко е електронно и няма нужда от хартиени бележки.

И така договорът е прекратен и всичко е идеално. След около една година, както си стоя вкъщи и домашният телефон звъни. Вдигам аз и отсреща чувам- "Кога ще си платите задължението от 400 лева, осъден сте от арбитражен съд, ако не платите ще дойдат да изземат имуществото ви."

При това първо позвъняване аз бях много учуден и помолих човека да ми обясни за какво задължение става въпрос. Той ми каза че баща ми е имал задължение към вивател от 40 лева, за невърнат апарат.
Вивател от своя страна прехвърлят задължението на фирма за събиране на вземания. А от там в арбитражен съд. Това без никой да ни уведоми за нищо.

И така вече няколко години ни звънят по телефона. В началото на цялото семейство ни беше забавен този агресивен човек който звъни, но вече започвам да се притеснявам. Спря да звъни и започнаха да лепят на входната врата някакви повиквателни към баща ми да отиде да вземе някакви документи от куриер.
Той обаче се притеснява и не иска да отиде да вземе тези документи.

Вчера разбрах че на съседите до нас които са в чужбина, държавата им е взела апартамента. Свързах се с тях да ги питам как е станало, а те нямаха никаква представа какво се е случило.
И започвам да се плаша. Ще бъда благодарен някой да ми каже има ли основателна причина да се притеснявам. Интересува ме дали могат да вземат имота. И дали имат някаква давност подобни неща, минали са повече от 3 години.

Аз лично считам, че на този етап ако се предприемат действия, то те следва да бъдат в проучване дали към длъжника има образувано изпълнително дело. Предполагам такова няма, с оглед липса на информация, че съществуват наложени възбрани и запори, както и други действия, които се предприемат в изпълнително производство. Справка за съществуване на изпълнителни дела /висящи/, може да се направи в КЧСИ или във всяка кантора на ЧСИ.
Арбитражно решение се жали пред ВКС в тримесечен срок от получаването на арбитражното решение или в срок от три месеца от получаване на поканата за доброволно изпълнение по съществуващо изпълнително дело. Важно е да не бъде изпуснат този 3 мекечен срок.

И ако някой реши да вземе мнение по въпроса ми е любопитно "Може ли да се иска прогласяването на нищожност на влязло в сила арбитражно решение по реда на чл. 270 ГПК, ако тримесечният преклузивен срок е изтекъл и арбитърът или арбитражният съд се е произнесъл по съществото на спора без наличието на арбитражна клауза или споразумение между страните ?"

Ще се радвам да пишете мнение.

stoyanofff написа:Привет на всички във форума. Ще се опитам да обясня моят проблем кратко и се надявам да получа съвет.

Та... Преди около 4 години, баща ми, който е на пенсионна възраст беше сключил договор за мобилен телефон с вивател. И понеже е лоялен клиент, му бяха дали като подарък един апарат- стационарен телефон.

Срокът на договорът изтече и той отиде в офиса, за да прекрати отношенията си с тях. Те му казват че трябва да върне подареният му апарат. Той го взе и им го занесе, неразопакован и неизползван. Служителят взима апарата. Тогава баща ми попитал няма ли да му дадат някаква бележка че го е върнал. А момчето му отговаря че вече всичко е електронно и няма нужда от хартиени бележки.

И така договорът е прекратен и всичко е идеално. След около една година, както си стоя вкъщи и домашният телефон звъни. Вдигам аз и отсреща чувам- "Кога ще си платите задължението от 400 лева, осъден сте от арбитражен съд, ако не платите ще дойдат да изземат имуществото ви."

При това първо позвъняване аз бях много учуден и помолих човека да ми обясни за какво задължение става въпрос. Той ми каза че баща ми е имал задължение към вивател от 40 лева, за невърнат апарат.
Вивател от своя страна прехвърлят задължението на фирма за събиране на вземания. А от там в арбитражен съд. Това без никой да ни уведоми за нищо.

И така вече няколко години ни звънят по телефона. В началото на цялото семейство ни беше забавен този агресивен човек който звъни, но вече започвам да се притеснявам. Спря да звъни и започнаха да лепят на входната врата някакви повиквателни към баща ми да отиде да вземе някакви документи от куриер.
Той обаче се притеснява и не иска да отиде да вземе тези документи.

Вчера разбрах че на съседите до нас които са в чужбина, държавата им е взела апартамента. Свързах се с тях да ги питам как е станало, а те нямаха никаква представа какво се е случило.
И започвам да се плаша. Ще бъда благодарен някой да ми каже има ли основателна причина да се притеснявам. Интересува ме дали могат да вземат имота. И дали имат някаква давност подобни неща, минали са повече от 3 години.

Разбира се, без да видим документите и т.н. , ние можем само по Ваши приказки да разгадаем как ТОЧНО стоят нещата и да Ви дадем адекватен отговор.

Благодаря на bliznaci1986 за изчерпателният отговор.
Доколкото разбрах от интернет, справка за образувано изпълнително дело при всеки ЧСИ мога да направя срещу 18лв. Това добре, но не ми е съвсем ясно какво е най- разумно да направя аз в случай че вече има образувано или пък няма такова дело.
Цялата ситуация е напълно абсурдна.

stoyanofff написа:но не ми е съвсем ясно какво е най- разумно да направя аз в случай че вече има образувано или пък няма такова дело.

Най-разумно е да се обърнете към адвокат. Възможно е да има осъдително решение на Арбитражен съд - София /собственост на СГ Груп, които придобиват вземанията на Вивател/ и дори е възможно да има издаден изпълнителен лист. За да има издаден изпълителен лист обаче, трябва да се удостовери пред съда, че решението е надлежно връчено на баща Ви. Освен това окръжният съд е длъжен да откаже издаване на изп. лист, ако решението е нищожно по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж /чл. 405, ал. 5 ГПК/. Затова освен справка в КЧСИ за образувано изп. дело, трябва да се направи и справка в окръжния съд по адрес на баща Ви дали има поискан и евентуално издаден изпълнителен лист.
Що се отнася до отмяна на влязло в сила арбитражно решение, чл. 303 ГПК е неприложим:

Определение №310/17.06.2015 по дело №1363/2015 на ВКС, ТК, II т.о., докладчик съдията Николай Марков:
В разпоредбата на чл.47 от ЗМТА се съдържа изрична регламентация на отмяната на арбитражното решение, допустима само чрез предявяване на иск пред ВКС в посочения в закона срок и то на изчерпателно изброените в същата разпоредба основания. Визираната разпоредба се явява специална по отношение на разпоредбите на ГПК, регламентиращи обжалването и извънредните способи за отмяна на постановените от съдилищата актове, още повече че в ЗМТА не се съдържа препращаща към правилата на общия исков процес, норма. В този смисъл единственият способ за отмяна на арбитражно решение е исковият път, ако са налице основанията за това и искът е предявен в указания от закона срок, но не и чрез обжалване на решението или по пътя на извънредните средства за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Ето защо молбата за отмяна на арбитражното решение на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК и искането за произнасяне по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се явяват недопустими.

Задължително ще се обърна към адвокат. Исках преди това да добия някаква представа за това как стоят нещата. Благодаря Ви, kalahan2008.

Може ли да се иска прогласяването на нищожност на влязло в сила арбитражно решение по реда на чл. 270 ГПК, ако тримесечният преклузивен срок е изтекъл и арбитърът или арбитражният съд се е произнесъл по съществото на спора без наличието на арбитражна клауза или споразумение между страните ?

Чл. 270 ГПК не се ли отнася само за съдебни решения, а не за арбитражни?

kalahan2008 написа:Чл. 270 ГПК не се ли отнася само за съдебни решения, а не за арбитражни?

Да. Въпроса е имено това, дали може да се приложи разпоредбата на чл. 270 ГПК, изхождайки от факта, че арбитражно решение постановено от арбитър без да е придобил качеството на съдия е постановил съдебен акт, тъй като между страните не е налице арбитражна клауза или споразумение, която клауза или споразумение на практика овластява арбитъра да реши повдигнатият пред него спор. Правя уточнение, че считам арбитражното споразумение за определящо дали, като специален закон да се прилага ЗМТА или общите разпоредби на ГПК, т.е ако такова споразумение липсва, то следва арбитражното решение да се приеме за нищожно и да подлежи на нищожност по чл. 270 ГПК,независимо дали е пропуснато да се подаде молба за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА във срока по чл. 48 ЗМТА. Не мисля, че при липсата на арбитражно споразумение специално приложими следва да са разпоредбите на ЗМТА. Изхождам, че е приложим чл. 270 ГПК и от обстоятелството, че арбитражното решение, поражда същите правни последици, като съдебното, като изпускането на преклузивния тримесечен срок по чл. 48 ЗМТА не заздравява постановеният нищожен съдебен /предвид последиците, които поражда за страните/ арбитражен акт.
Считам също, че ако се приеме правната норма за неприложима, то се поставя едно неравноправно положение между правните субекти участващи в арбитражното производство и тези участващи в съдебното такова, което е в противоречие с КРБ.
Моля за Вашият коментар.

Ако искате, пробвайте, но не вярвам да се получи. Това би означавало да се прилагат по аналогия процесуалните правила, което е недопустимо. Няма препращаща норма в подобен смисъл в ЗМТА.

kalahan2008 написа:Ако искате, пробвайте, но не вярвам да се получи. Това би означавало да се прилагат по аналогия процесуалните правила, което е недопустимо. Няма препращаща норма в подобен смисъл в ЗМТА.

Съгласен съм, но не е допустимо да съществува нищожно решение, което да поражда последица, пък било и то арбитражно. Ако се приеме това, то би означавало всеки скрит "под арбитраж" да си пише, каквото си иска и то да има последица без страдащата страна да може да се защити, при все че за мен си е от всякъде нищожен акт. Това би противоречало и на правото. Поне така го виждам аз.
Благодаря.

Здравейте. Моля за мнение по въпроса:
Какви са предпоставките за специалната приложимост на ЗМТА при обжалване на арбитражно решение? Т.е достатъчно ли е решението да изхожда от арбитър или арбитражен съд или следва освен да изхожда от такъв орган да е налице и постигнато между страните съглашение по чл. 7 ЗМТА?

Моля за коментар.