уведомление за цесия от цесионера

[vasilevvv]

Здравейте, нов съм във форума. Изчетох всички коментари по темата и следва да изразя, че съм напълно съгласен neutralen въпреки наложилата се напоследък практика на ВКС в обратния смисъл.
Считам за недопустимо задължението на цедента, да бъде превърната в право на лицето (цесионера), което да упражни чуждото задължение в своя полза. Макар и да не е изрично изразена последователността на действията в чл.99, ал.3 от ЗЗД считам, че потвърждаването на прехвърлянето следва да е последното от задълженията на цедента, тъй като именно в това се състои логиката на потвърждаването - цедентът да е уведомил на длъжника, след което да потвърди настъпилото прехвърляне. Иначе каква е ролята на потвърждаването ?, т.е. защо законодателят е вменил да бъда потвърдено прехвърлянето, ако е достатъчно само сключването на договора и предаването на книжата ? В този смисъл ми се струва, че е налице злоупотреба с права, противоречие с "добрите нрави" и заобикаляне на закона, поради което ВКС в този случай тълкува превратно закона, погазвайки основите на правото в полза на банковата система. Друг е въпроса, че цесиите с колекторите са очевидно симулатевни, тъй като целят съвсем друг ефект.
Бих поставил обаче въпроса, дали въпросните пълномощни следва да са нотариално заверени и евентуално защо ?
От една страна, формата на договора за цесия не е нотариална, съответно не се изисква и пълномощното да е в такава форма, но от друга страна, пълномощното не е за сключване на договор, а за представителство пред трето за цесията лице - длъжника ?
И отделно от това, дали въпросното пълномощно изобщо би породило действие, ако не е датирано ?

[neutralen]

Да, разбира се донякъде сте разбрали написаното от мен. Само искам да ви обърна внимание върху факта, че упълномощаването/чл.39 ЗЗД/ има предвид представителство пред "трети лица", а Длъжникът НЕ Е "трето лице" а СТРАНА по Договора за кредит с Кредитора-Цедент !

[ivanov_p]

Длъжникът не е страна по договора за цесия. Съобщението за цесията има две валеизявления по което се различава от овластяването по 75 ЗЗД. Първото е, че със съобщението кредиторът прави отказ от вземането, с второто волеизявление той посочва на кого трябва да бъде изпълнено. Ако при 75 ЗЗД изпълнението е точно и към кредитора и към овластеното лице тук е така само към цесионера. Длъжникът не е страна по прехвърлянето и то не го касае, променя се само лицето на което трябва да се изпълни. За да изпълни точно длъжникът трябва да да знае към кого да изпълни и да е получил волеизявление във вид, който да му позволи да отблъсне последващ иск на първоначалния кредитор. Затова съобщението се прави от цедента, но то може да се направи от него и чрез пълномощник, който да съобщи на длъжника за цесията от името на цедента, като представи и пълномощно, в което конкретно е посочено задължението и цесионера. Така, при плащане към цесионера, длъжникът ще може да се защити при иск от цедента за същото вземане. Когато съобщението и пълномощното се връчат с исковата молба, то те са редовно връчени и без да са заверени нотариално. Защитата на длъжника при такова връчване е да е платил на цедента преди това.

[neutralen]

Когато съобщението и пълномощното се връчат с исковата молба, то те са редовно връчени и без да са заверени нотариално. Защитата на длъжника при такова връчване е да е платил на цедента преди това.

Кой е пълномощника на Цедента - това е въпроса. Ако има съобщение от Цедента към ИМ, за какво е пълномощното. Очевидно е че става дума за ИМ към която е приложено съобщение за цесията от Цесионера до Длъжника и Пълномощно от Цедента за Цесионера да уведоми Длъжника. А както на няколко пъти ви обяснявах Цесионера не може да бъде Пълномощник на Цедента в този случай, тъй като Длъжника не е "трето лице" а СТРАНА в договора за кредит с Кредитора-Цедент. Задължението за уведомяване на Длъжника от Цедента е помощно задължение по договора за цесия към Цесионера, а не към Длъжника. Длъжника не е страна по Договора за цесия. Толкова прости неща, как не може да ги разберете.

[ivanov_p]

Задължението за уведомяване на Длъжника от Цедента е помощно задължение по договора за цесия към Цесионера, а не към Длъжника.

Съобщението за цесията има две валеизявления по което се различава от овластяването по 75 ЗЗД. Първото е, че със съобщението към Длъжника кредиторът прави отказ от вземането, с второто волеизявление той посочва на Длъжника на кого трябва да изпълни.

Съобщението не се прави от цесионера или друго лице, защото всеки може да се представи за цесионер и да прибере парите, а след това те да бъдат поискани и от цедента. Законодателят разрешава този проблем като задължава цедента да направи съобщението, за да ме може след това да си иска парите втори път. Всичко което ще доведе до същите последици е разрешено. С ИМ цесионера представя договор за цесия (който дори не е нужен), пълномощно, изрично или в договора, с което упълномощава друг да направи съобщението, в случая цесионера и самото съобщение от името на цедента, подписано от цесионера-пълномощник. Длъжникът може да поиска пътвърждение от цедента, оспорвайки представените документи (аз винаги представям съобщението в оригинал за страната и копие за съда), а ако не поиска и плати на цесионера ще е защитен от представените в съда документи при иск на цедента срещу него за същото вземане. В това е смисълът на занятието.

[neutralen]

Ivanov_p, както и да се въртиш,задника ти винаги остава отзад - продължаваш да настояваш, че Цесионера има право да уведоми Длъжника за цесията с пълномощно от Цедента. Цитирания от теб чл. 75 ЗЗД няма нищо общо с цесията. В случая се прилага чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Прилагането на договора за цесия към ИМ не може да замести съобщението на Цедента до Длъжника. Договора за цесия обвързва само Цедента и Цесионера и не поражда никакви задължения на Длъжника нито към Цедента, нито към Цесионера. За пореден път ти обръщам внимание че в случая става въпрос за два договора - договор за цесия и договор за кредит. Страни по договора за кредит са Кредитора и Длъжника. Страните по този договор в отношенията си не могат да се представляват от трети лица, освен при цесия, съобщението за което се прави лично от Цедента до Длъжника/чл. 99, ал. 3 от ЗЗД/.

[ivanov_p]

Не разбираш смисъла на съобщението и от там са ти грешките. Винаги съм казвал, че длъжникът има едно право - да плати точно. Съобщението е за да не плаща два пъти. Ако представените документи са достатъчни длъжникът да отблъсне иск на цедента - съобщението е редовно, ако не са - то е нередовно. Напр. в договора цедента упълномощава цесионера да уведоми длъжника по правилата на пълномощието - от името на цедента. Ако това се направи цесионера действа от името на цедента и съобщението е редовно, както щеше да е редовно ако беше направено от който и да е пълномощник. Ако обаче цесионерът уведоми от свое име, то съобщението е нередовно, цедентът не е дал пълномощия за това, а и няма как да даде, което му дава право да си поиска парите от длъжника ако последния плати на цесионера. Тук договора за цесия не играе, длъжникът не е страна по него и не може да се защити дори да го представи, длъжникът не е получил редовно съобщение с което цедента сочи на кого трябва да изпълни, защото вземането вече не е в неговият патримониум.

[neutralen]

ivanov_p, плащането не е право а задължение на Длъжника. Ако Кредитора-Цедент не съобщи на Длъжника за цесията, Длъжника няма да плати нито на Цедента, нито на Цесионера/чл.99, ал.4 ЗЗД/.

Напр. в договора цедента упълномощава цесионера да уведоми длъжника по правилата на пълномощието - от името на цедента. Ако това се направи цесионера действа от името на цедента и съобщението е редовно, както щеше да е редовно ако беше направено от който и да е пълномощник

Много важно, че има такава клауза в договора за цесия - тя не е елемент от фактическия състав, по принцип е нищожна, тъй като противоречи на императивна правна норма- чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и не може да се противопоставя на Длъжника. Очевидно облигационното право не е силната ти страна. Все пак става въпрос за елементарни правни знания, а не за нещо сложно, примерно както "погасителната давност" или Заповедното производство в което вече 10 години се прилага чл.417 и част от Заповедите за изпълнение и съдебните решения по чл. 422 са нищожни. Но това е друга тема

[ivanov_p]

ivanov_p, плащането не е право а задължение на Длъжника. Ако Кредитора-Цедент не съобщи на Длъжника за цесията, Длъжника няма да плати нито на Цедента, нито на Цесионера/чл.99, ал.4 ЗЗД/.

Плащането е задължение, правото е да се плати точно. Длъжникът няма други права освен тези, които му осигуряват точно плащане, вкл. и да плати на истинския кредитор. Ако цедента не съобщи за цесията на длъжника, то длъжникът трябва да плати на него, ако съобщението е пристигнало ще плати на цесионера. Договорът за цесия няма отношение към длъжника, нито го ползва, нито му създава задължения, той трябва да плати точно това, което дължи, единствената промяна е да плати на друг, а не на първоначалния кредитор. Съобщението за цесия, а не договора е правопораждащо за длъжника, защото съдържа волеизявления насочени към него. За да се разбере това трябва да се разберат пределите на овластяването по чл. 75 ЗЗД, вкл. и въз основа на недвусмислени обстоятелства и разликата с 99, ал. 3. В първият случай длъжникът може да плати на овластеното лице, но може и на кредитора. Когато е защитен от овластяването плащането ще е точно, а ако такова овластяване няма плащането няма да е точно, и в двата случая вземането си остава на кредитора. Със съобщението по 99, ал.З кредиторът не овластява някой да получи вземането му, той казва на длъжника:
"Това вземане вече не е мое и ти нямаш работа с мен, от тук насетне ще изпълняваш на новия кредитор". Това са на практика две волеизявления на кредитора, отправени до длъжника и те трябва да са направени по изискванията за волеизявление - да са от истински кредитор и да достигнат до адресата. Кредиторът може да направи това сам, може и чрез пълномощник. На доказване подлежат и двата елемента - връзката на съобщенията да е непрекъсната между първоначалния кредитор и длъжника и получаването на съобщението от длъжника. От момента на получаване той разбира, че старият кредитор се е отказал от вземането в полза да друг и може да плати само на другия. И пак 75 ЗЗД - ако там длъжникът плати на овластен, той се освобождава от задължението, а искът е на кредитора към овластения. Ако при 99 ЗЗД длъжникът плати преди да е получил съобщението, но след публично "овластяване", напр. съобщение в медиите, че банка е прехвърлила вземанията си на колектор (а не, че го е овластила да ги събира), то той ще продължи да дължи на първоначалния кредитор и ако плати на "овластения" исковете ще са първоначален към длъжник и длъжник към цесионер.

[neutralen]

За да се води този спор, проблемът не е в колекторите и техните адвокати, а в съдилищата, включително ВКС, които формират порочни съдебни практики contra lege, вместо да прилагат закона. Няма как тук да посочим конкретни причини защо един или друг съдия при постановяване на решение не прилага точно закона - дали защото се намира в извънпроцесуални отношения с някоя от страните, или нейни адвокати, по някакъв начин е стимулиран да наруши закона в полза на неизправната страна, или просто не притежава нужните правни знания.
Тезата на ivanov_p е теза на адвокатите на колекторите. Те няма да се откажат от тезата си, щото те години наред въвеждат в заблуждзение колекторите, че колекторите-цесионери имат право да уведомят длъжника за цесията, ако имат пълномощно от цедента. Но не им обясняват какво пише в закона.
Освен всичко, което написах по темата, мога още да добавя и това че трябва да се прави разлика между понятията "узнаване за цесията" и "съобщение за цесията". Цесионера, упълномощен от Цедента може да уведоми Длъжника за цесията, но от това не настъпват никакви правни последици за Длъжника и третите лица, тъй като има изрична разпоредба на закона - ЗЗД - чл. 99, ал. 4 - "Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор".
Съобщението на Цедента до Длъжника за цесията е едно от помощните задължения на Цедента спрямо Цесионера/чл. 99, ал. 3 ЗЗД/, а не спрямо Длъжника, както неправилно считат някои юзъри. Ако няма съобщение от Цедента до Длъжника, прехвърлянето има действие само между Цедента и Цесионера, но не и спрямо третите лица и Длъжника/чл. 99, ал.4 ЗЗД/ и Длъжника си остава задължен към Цедента, правните последици от което са че давността тече и даже е възможно задължението да се погаси по давност.

[tyronne]

За да се води този спор, проблемът не е в колекторите и техните адвокати, а в съдилищата, включително ВКС, които формират порочни съдебни практики contra lege, вместо да прилагат закона. Няма как тук да посочим конкретни причини защо един или друг съдия при постановяване на решение не прилага точно закона - дали защото се намира в извънпроцесуални отношения с някоя от страните, или нейни адвокати, по някакъв начин е стимулиран да наруши закона в полза на неизправната страна,...

болднатото е верния отговор.

Има ли право Длъжника да си смени ролята на длъжник упълномощавайки новия длъжник да им го съобщи?

[ivan_lawyer]

Въпросът е предъвкван, многократно.
Това е механизъм на гъвкавост на отношенията, според мен няма проблем.

Помислете си за генетичният произход на цесията - това са две лица, които се привързват по повод покупка на вземане. Какъв е проблема да има упълномощителна или с две думи едностранна сделка и по повод уведомлението. Аз лично не го виждам.

Но като адвокат бих оборил и обратната позиция, там също има аргументи.

[neutralen]

Какъв е проблема да има упълномощителна или с две думи едностранна сделка и по повод уведомлението. Аз лично не го виждам.

Разбира се, че няма никакъв проблем да има и такава "упълномощителна" сделка между Цедент и Цесионер - налице е свобода на договарянето. Но проблема е в обстоятелството, че тази сделка не може да се противопоставя не само на Длъжника, но и на трети лица, видно от разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД - "Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор."
От горното следва че има разлика между "уведомление" и "съобщение" за цесията. Уведомлението на Цесионера до Длъжника води до факта че някой баламосва Длъжника да плати на непознато лице нещо което не дължи - нещо като телефонна измама. За разлика от горното, Съобщението на Цедента до Длъжника, означава, че Цедента е прехвърлил вземането си на Цесионер, на когото Длъжника следва да плати, евентуално, ако са налице основания за това- примерно- няма давност.

[vasilevvv]

neutralen написа : „Разбира се, че няма никакъв проблем да има и такава "упълномощителна" сделка между Цедент и Цесионер - налице е свобода на договарянето. Но проблема е в обстоятелството, че тази сделка не може да се противопоставя не само на Длъжника, но и на трети лица, видно от разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД - "Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор."

Напълно съгласен съм със становището на neutralen, но си давам сметка, че ще бъде изключително трудно да бъде променено убеждението и на съдилищата при създадената вече практика в обратния смисъл.
Затова отново поставям на вниманието Ви случаите (има доста такива), при които пълномощното е без нотариална заверка и без дата.
Съдържанието на пълномощното включва право на цесионера да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземанията по кредити от портфейла на множество регионални центрове на банката, които последната е прехвърлила с договор за цесия - с посочена дата.
Струва ми се, че такова пълномощно не следва да произведе действие, както с оглед липсата на нотариална заверка, до колкото става дума за представителство пред трето за договора за цесия лице (длъжника по договора за кредит), така и с оглед липсата на дата на упълномощаването, макар и в съдържанието на пълномощното да е включена датата на договора за цесия.
Моля за становището Ви.

[ivanov_p]

Това е така ако длъжникът е платил на цедента преди получаване на исковата молба с приложенията, част от които са договорът за цесия и пълномощното, често част от договора, заедно със съобщението за цесията. До момента на получаването кредитор е бил цедента, после е цесионера. Длъжникът може да се защити като плати на цедента, преди получаването на книжата, но не може да се защити с твърденията, че няма да плаща, защото нещо в отношенията на трети лица не било както трябва, като не е както трябва да е платил на първоначалния кредитор и всичко щеше да е точно.
Изходът от ситуацията е внимателно четене на пълномощното и съобщението, може и да не са годни за да променят кредитора.

[bvoykov]

А защо пък трябва пълномощното да бъде нотариално заверено? Аз лично не намирам такова законово основание с конкретна разпоредба. Датата необходим реквизит ли е, щом вземането е подробно описано и детайлизирано в пълномощното? Че и по принцип да не е, какво целите да докажете с датата? Датата защо да е задължителен реквизит за пълномощното по смисъла на ЗЗД въобще? Поставянето на дата според мен е наложено от практически съображения. Хубаво е цесионерът да си "върже гащите", както има една приказка, с датирано пълномощно, за да не го изпързаля цедентът, като направи още няколко прехвърляния на същото вземане, но към други лица и в последствие да възникне спор, чия цесия първа е произвела действие, но там нещата ще се решат по-скоро на плоскостта кога съобщаването на длъжника е било успешно и валидно.
Не виждам защо да не може уведомяването да бъде сторено от цесионера, ако последният е бил упълномощен от цедента. Задължението за съобщаване за цесията на длъжника не е intuitu personae, за което да се дължи лично изпълнение. Не може ли и цесионерът да играе ролята на куриер (или пратеник, както обичат да се изказват в теорията), когато действа като пълномощник на цедента или когато предава изходящо от цедента съобщение на длъжника, което носи подписа на цедента? За мен няма пречка, ако цесионерът приложи в съобщението си и пълномощното, с което е овластен да извърши съобщаването от името на цедента, цесията да произведе действие. Волята на цедента е достигнала до адресата, какво повече му трябва? Да му дойде лично и да почука на вратата? Ами, ако е юридическо лице? Трябва ли управителят да го извърши? Ако е банка, трябва ли двама управители/директори да дойдат, тъй като банките се представляват пред трети лица едновременно от най-малко двама управители/директори? Ако приемем, че съобщаването не може да се извърши от други упълномощени лица, освен от цедента лично, то излиза, че и по пощата няма как съобщението да е редовно (ако длъжникът си направи труда да го получи и не се прави на ударен де), защото съобщаването отново не е направено от цедента, а от пощенски служители, които предават чуждо волеизявление. Реално законът не забранява съобщаването да бъде извършено и от трето лице, стига същото да е упълномощено. За пълнота ще подчертая, че по времето на действието на стария ЗЗД е било ирелевантно дали съобщаването ще се направи от цедента или от цесионера. В западните континентални държави положението е същото, стига да бъдат представени доказателства за прехвърленото, от които длъжникът реално да направи извода, че действително плаща на легитимирано да получи изпълнението лице.
В интерес на истината според мен възможността цесионерът да може да уведомява длъжника на свое собствено би гарантирала защитата на интересите и на двамата, защото на длъжника ще му е много по-лесно да се позове на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, че изпълнява на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява негов кредитор, а цесионерът ще може да получи изпълнение от длъжника, без опасност последният да плати на предишния кредитор, който през това време може да реши недобросъвестно да прехвърли още няколко пъти вземането си на други "потенциални" цесионери. Не знам какво мислите по въпроса, но цялата тази заигравка с това кой какво може да съобщава е просто поредният тарикатлък, целящ да избави длъжника от свое имуществено задължение, най-често поради факта, че последният е взел на заем съответната парична сума, която не може, или не иска да възстанови. Това, че длъжникът се чуди на кого да плати, не стои съвсем така на практика. В действителност, при болшенството от случаи на прехвърлени вземания, длъжникът няма намерение да плаща нито на цедента, нито на цесионера. Платеното на цедента до момента на съобщаването ще е винаги валидно, защото спрямо длъжника цесията не е породила действие. След съобщаването вече идва проблемът, но добросъвестният длъжник просто няма така заради едно пуснато писъмце в пощата, без приложени никакви документи от страна на предишния кредитор, да тръгне да плаща на новия цесионер. Затова според мен възможността за в бъдеще като идея за законодателна промяна да бъде предвидено цесионерът да може да съобщава за извършената цесия на длъжника само ще послужи за допълнителна гаранция, ако длъжникът наивно реши да плати на новия кредитор.
И накрая, за да зарадвам защитниците на тезата за цедентовото уведомяване, мога да ви цитирам едно Решение на Русенския районен съд, което е потвърдено и от въззивната инстанция, като в него се упоменава, че цедентът е този, който трябва да извърши съобщаването и упълномощаването на цесионера на практика представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 99, ал. 3. Само че правните изводи на съда са продиктувани от един тънък момент, съществуващ в договора за цесия.

[neutralen]

Изключителната упоритост с която колекторите и техните адвокати се борят да се утвърди порочната съдебна практика - да се счита за редовно уведомлението за цесия от цесионера поражда споровете по този въпрос в този форум, като се цитират решения на ВКС, дори на РС Русе - такива глупости не бях чел преди това. Уважаеми юзъри, тук не става въпрос за тълкуване на наскоро приет закон, а за норми от ЗЗД, който е в сила от 01.01.1951 г ! С тези шмекерски номера с които се опитвате да доказвате, че закона е неправилен, сте направо жалки. За да има съдебни решения, които са в противоречие с чл. 99, ал. 4 ЗЗД, това означава, че съответния съдия няма достатъчно правни зцнания, или че е корумпиран. А можеби и двете. Оставам с впечатлението, че Банките, колекторите и техните адвокати си въобразяват, че няма ефективна защита срещу цитираната порочна съдебна практика, но не си дават сметка как ще изгорят като бенгалски огън, ако вземат да прочетат ЗЗЛД, където глобите са от порядъка на 100хиляди лв за всеки отделен случай. Тъй като "уведомлението за цесия от цесионера" е аналог на "телефонна измама", Цедента и Цесионера ще разберат значението на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, когато Длъжника подаде отделно жалба против Цедента, че незаконно е предал личните му данни на трето лице, и против Цесионера, че незаконно ползва личните му данни. Бюджета има остра нужда от пари и няма да има милост, ако разбирате какво искам да ви кажа

[ivanov_p]

Законът е ясен и решенията на ВКС са именно върху него. Съобщението изходящо от цесионера е не създава задължения за длъжника. В случая обаче говорим за съобщение от цедента, направено от упълномощено от него лице.
bvoykov, разликата между чл. 75, ал.2 ЗЗД и чл. 99, ал. 3 с.з. е в това, че цедента не просто сочи на кого да се плати, а съобщава, че вземането вече не е негово. В първия случай може да се плати и на овластения и на кредитора, във втория само на цесионера. В този смисъл длъжникът трябва да разполага с достатъчно доказателства за да отблъсне иск за повторно плащане при неточно първо. Точно затова и съобщението трябва да е от цедента, за да се осуети възможността си поиска парите от длъжника след като последният е платил на цесионера. Разполагайки с това съобщение длъжникът ще защити правото си пред съда и при неточна цесия искът ще е цедент-цесионер, а не цедент-длъжник и длъжник-цесионер.

[neutralen]

Ей, не престанахте с глупостите които пишете. Прочетете внимателно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Видно от чл.99, ал. 3 ЗЗД, че това са помощни задължения на Цедента спрямо Цесионера по сключения Договор за Цесия, а не спрямо Длъжника, тъй като той НЕ Е СТРАНА по договора за Цесия. Това са елементарни за разбиране неща. С изпълнението на тези помощни задължения, прехвърлянето на вземането поражда действие по отношение на трети лица и Длъжника по силата на закона/чл. 99, ал.4 ЗЗД/. От горното следва, че ако Цедента не изпълни помощните задължения по договора за Цесия/чл. 99, ал. 3 ЗЗД/ прехвърлянето на вземането няма да породи действие по отношение на третите лица и Длъжника. Цесионера не може да представлява Цедента в отношенията му по Договора с длъжника от който произтича вземането/ примерно - банков инвестиционен кредит/ нито с обикновено, нито с нотариално заверено пълномощно и още по-малко да се позовава на Договор за Цесия и да претендира Длъжника да плати на него вместо на Цедента. Уговорките между Цедента и Цесионера в договора за Цесия не могат по никакъв начин да се противопоставят на Длъжника и не могат да дерогират Закона/ чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД/

[ivanov_p]

Неутрален, договорът за цесия не касае длъжника и няма отношение към него, превратно схващаш нещата. Със съобщението цедента не известява длъжника за това, че е подписал договор с такъв и такъв текст, който създава задължения за длъжника, а че е прехвърлил, съществуващо и без договора за цесия задължение, на друг и плащането трябва да е към този друг. Длъжникът не го интересува договора, а точно това волеизявление и то трябва да е такова, че ако плати на посочения цесионер и последствие цедента си поиска от него парите, да може да се защити. Това може да стане само ако съобщението изхожда от цедента, без значение дали лично или от упълномощен, защото упълномощения говори от името на упълномощителя.