За изпитите и образованието.
Публикувано на: 30 Сеп 2005, 00:42
Аз съм студентка по право в ПУ и вече 2г. не мога да си взема последния изпит по гражданскоправни науки и то не защото не съм учила, а заради егоистичните желания на някой днешни професори, доценти и политици в момента, които искат по този начин да ограничават излизането на юристи, които да са конкуренция на тях и на техните отдавна уредени деца или които в бъдеще ще бъдат уредени.
Стига сте сравнявали вече университетите и това как е в чужбина.
Против съм усложняването на изпитите, защото не мисля, че те ще повдигнат нивото, просто ще изнервят всички. Това не е правилния начин за ограничаване на юристите и повишаване на тяхното ниво. Начинът е с ограничаване приема им в университетите. Тогава човек ако не е приет ще направи друг избор в живота си или ще опитва до момента, в който бъде приет. Но не и 5-6г. университета и разни много от тях измислени преподаватели да си гушкат паричките на студентите от семестриални такси, накрая от скъсани от държавни изпити за възстановяване на студентските права. Разбира се не могат да скъсат всички, защото ще е много съмнително, но всъщност и това не им пука, особено на г-н Илиян Шотлеков, който е решил да избива своите комплекси на слабите и беззащитни студенти, единствено зависещи от неговото бляговоление, молещи, падащи на колене. Не е важно дори колко си чел. Накрая се получава психоза и на мен и моите колеги вече наистина не ни се поглежда материала и ни става лошо като чуем думата ПРАВО. Ама нали целта е университета години наред да взема пари от колкото се може повече студенти, и новата тактика е точно накрая студента хем да дава пари за нови явявания на държавни изпити, хем да не стане или никога юрист или да го забави с много години. Всичко е измислено. И докато всички в икономиките и другите специалности, дори и медицината казват, че точно накрая никой не се заяжда с тях, при правото е обратното, просто от там падат повече парички и интересите после са по- големи да няма юристи.
Качеството на нашето образование няма нищо общо с бройката изпити и със зверските погледи на изпитващите. Като пример мога да дам моят баща, който е адвокат и е завършил в СУ преди 35г. и в момента е един от най- добрите адвокати в града и по материята, с която работи. Адвокати от неговото поколение също са много добри, сред тях също има доценти, политици и други известни личности, които няма да споменавам, хора с които са учили заедно. Само че той е твърде честен да ги потърси, за да ми уредят най- после изпита.
Той е учил 4г. редовно обучение, имал е двойно по- малко изпити. Два държавни изпита по наказателно правни и гражданскоправни науки.1г. стаж в съда, за който му е било плащано минимална работна заплата и му е било обръщано внимание.
Някой сигурно ще каже, че сега нещата са се усложнили и затова се налага да учим повече предмети но не е така. Половината от сегашните предмети са ПЛЯВА. Не че не са интересни, интересни са, обогатяват общата ни култура, но се губи целта за която сме в университета. Просто се отклоняват пари за разни преподаватели. Ако учихме правото като някакъв курс, където всичко да е синтезирано, кратко и ясно с практически упражнения, и дори изучаване на самите образци , после един стаж от 1г. просто щеше да е супер.
А не да ми казват колко е важно да изучавам Антични правни системи, История на политическите и правни учения, Демография и статистика и т.н. и да отнема от времето за учене на истинските правни науки, които ще ни трябват на практика.
Колко пъти ми се случва хора да ме питат разни правни неща и си мислят, че щом като съм семестриално завършила или още докато учих, че там ни учат на това как да напишем една тъжба, една запис на заповед, една молба, договор и т.н. Ами добре, че баща ми е адвокат, че да знам някой неща и че съм работила в неговата кантора, иначе не виждам как можех да знам специфичните неща от сухата теория, която ни дават да учим и да си губим време и пари в заучаване на излишни неща. Нашето образование по право и то във всички университети в България е пълна ПЛЯВА, ако от нея отсеем най- същесвеното и важното за практиката ни може би ще се събере 1 пълна година.
Стига сте сравнявали вече университетите и това как е в чужбина.
Против съм усложняването на изпитите, защото не мисля, че те ще повдигнат нивото, просто ще изнервят всички. Това не е правилния начин за ограничаване на юристите и повишаване на тяхното ниво. Начинът е с ограничаване приема им в университетите. Тогава човек ако не е приет ще направи друг избор в живота си или ще опитва до момента, в който бъде приет. Но не и 5-6г. университета и разни много от тях измислени преподаватели да си гушкат паричките на студентите от семестриални такси, накрая от скъсани от държавни изпити за възстановяване на студентските права. Разбира се не могат да скъсат всички, защото ще е много съмнително, но всъщност и това не им пука, особено на г-н Илиян Шотлеков, който е решил да избива своите комплекси на слабите и беззащитни студенти, единствено зависещи от неговото бляговоление, молещи, падащи на колене. Не е важно дори колко си чел. Накрая се получава психоза и на мен и моите колеги вече наистина не ни се поглежда материала и ни става лошо като чуем думата ПРАВО. Ама нали целта е университета години наред да взема пари от колкото се може повече студенти, и новата тактика е точно накрая студента хем да дава пари за нови явявания на държавни изпити, хем да не стане или никога юрист или да го забави с много години. Всичко е измислено. И докато всички в икономиките и другите специалности, дори и медицината казват, че точно накрая никой не се заяжда с тях, при правото е обратното, просто от там падат повече парички и интересите после са по- големи да няма юристи.
Качеството на нашето образование няма нищо общо с бройката изпити и със зверските погледи на изпитващите. Като пример мога да дам моят баща, който е адвокат и е завършил в СУ преди 35г. и в момента е един от най- добрите адвокати в града и по материята, с която работи. Адвокати от неговото поколение също са много добри, сред тях също има доценти, политици и други известни личности, които няма да споменавам, хора с които са учили заедно. Само че той е твърде честен да ги потърси, за да ми уредят най- после изпита.
Той е учил 4г. редовно обучение, имал е двойно по- малко изпити. Два държавни изпита по наказателно правни и гражданскоправни науки.1г. стаж в съда, за който му е било плащано минимална работна заплата и му е било обръщано внимание.
Някой сигурно ще каже, че сега нещата са се усложнили и затова се налага да учим повече предмети но не е така. Половината от сегашните предмети са ПЛЯВА. Не че не са интересни, интересни са, обогатяват общата ни култура, но се губи целта за която сме в университета. Просто се отклоняват пари за разни преподаватели. Ако учихме правото като някакъв курс, където всичко да е синтезирано, кратко и ясно с практически упражнения, и дори изучаване на самите образци , после един стаж от 1г. просто щеше да е супер.
А не да ми казват колко е важно да изучавам Антични правни системи, История на политическите и правни учения, Демография и статистика и т.н. и да отнема от времето за учене на истинските правни науки, които ще ни трябват на практика.
Колко пъти ми се случва хора да ме питат разни правни неща и си мислят, че щом като съм семестриално завършила или още докато учих, че там ни учат на това как да напишем една тъжба, една запис на заповед, една молба, договор и т.н. Ами добре, че баща ми е адвокат, че да знам някой неща и че съм работила в неговата кантора, иначе не виждам как можех да знам специфичните неща от сухата теория, която ни дават да учим и да си губим време и пари в заучаване на излишни неща. Нашето образование по право и то във всички университети в България е пълна ПЛЯВА, ако от нея отсеем най- същесвеното и важното за практиката ни може би ще се събере 1 пълна година.